Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

„Повече ме интересува какво точно е способна да ми стори“ — кисело се подсмихнах наум.

— Първо ще ви попитам — всички ли знаете защо Конфедерацията заточва тук и на останалите планети от Диаманта онези, от които иска да се отърве?

Явно гримасите ни бяха достатъчно красноречиви, защото след миг тя продължи:

— Микроорганизмите, които вече са проникнали в телата ви, започват да се настаняват удобно. Моля ви да не се тревожите излишно от това. Дори няма да усетите разликата. Всъщност ще се чувствате все по-добре с напредването на този процес, защото и при най-превъзходните медицински грижи човек е претъпкан с болести. А микробът на Уордън зависи от вас, за да има къде да живее, затова ще се постарае да поддържа възможно най-добрата среда за себе си. Ще оправи каквото не е наред, ще премахне недостатъците. Не само ще ви излекува от инфекции, но и няма да допусне нови. Ето как той ви се отплаща. Сделката е взаимноизгодна.

Седналият до мен едър навъсен мъжага се прокашля.

— Ъхъ, ясно… а ние каква цена трябва да платим?

— Ами… няма никаква цена, поне както вие я разбирате. Може би вече знаете най-разпространената теория — микробът е бил присъщ само за планетата Лилит и първите изследователи са го разнесли по останалите три обитаеми свята в Диаманта. Мутирал е, за да оцелее. На Лилит някои хора имат способността да му заповядват, за да причиняват болка или удоволствие на другите, дори успяват да строят и разрушават само с усилие на волята. На Харон това се проявява още по-стъписващо — контролът над микробите дава почти магическа власт. На Цербер е възможна размяна на съзнанията. Полезните странични ефекти винаги са повече от неприятните. А тук, на Медуза, оцеляването е по-важно от всичко. Микробите образуват обособени колонии — придържат се към онзи, в когото се попаднали, и не се занимават със себеподобните си в останалите.

— Само не ни разправяйте, че няма никакви последици — недоверчиво се обади една жена.

— Има, разбира се, но те важат само за индивида, когото засягат. И не зависят нито от усилията на волята, нито от някакво специално обучение. Всеки се възползва от тях наравно с другите, което прави Медуза много по-приятно за живот място. Биохимичните ви процеси ще се променят коренно. Изглеждаме като хора и се държим като хора… но ако ни изследват под микроскоп, в нас няма нищо човешко! Напомням ви — микробите в телата ви оцеляват само докато и вие сте живи. Затова ви принуждават да мутирате така, че да понесете местните условия, независимо какво ще ви сполети. Промените тук са много по-дълбоки и всеобхватни, отколкото на другите три планети. Самата ни клетъчна структура придобива други качества — микробите я контролират напълно и са готови да направят необходимото за миг.

— Какво по-точно? — не сдържах любопитството си аз.

— Незабавно ви адаптират според нуждите на оцеляването. Можем да живеем в целия диапазон от температури на тази планета. Телата ни поглъщат и преработват почти всяко вещество, за да имат енергия при каквито и да било условия. Ако двамата със сержанта излезем голи в бурята, през която минахме, нито ще замръзнем, нито ще останем гладни. Трябва само да имаме достатъчно течности, но при толкова сняг наоколо… Приспособяваме се и към високи равнища на радиация, пием вряла вода, ходим боси по жарава. Във всичко жителите на Медуза превъзхождат човечеството и дори обитателите на останалите три планети в Диаманта. Наричат го „моментална еволюция“. Каквото и да ни е потребно, имаме го или се превръщаме в него.

— Аха, значи затова бусът и сградите не се отопляват! — възкликнах аз. — Нямате нужда от такава защита срещу студа.

Сугра кимна.

— Естествените способности ни стигат, за да се чувстваме съвсем уютно. Тези униформи са знак за професията и ранга ни, освен това използваме множеството джобове. Не ни пазят от промените във времето, защото би било излишно. Същото ще се случи и с вас.

Тя кимна на сержант Горн, който отново подхвана наставленията.

— Засега ще останете в тези изолирани и отоплени помещения. За не повече от седмица микробите на Уордън ще ви направят истински жители на Медуза поне физически. А пък нашата задача е да ви приспособим към този свят социално и политически. Обществото ни е една сбъдната стара мечта на хомо сапиенс. Тук всеки мъж, жена или дете е… свръхчовек. А сегашният ни пръв министър Тейлънт Ипсир добавя към това изключителните си умения в политическата организация и социалното инженерство, за да останем най-прогресивната общност, съществувала някога. На Лилит или Харон вероятно щяха да ви превърнат в роби, заети с първобитен труд. Тук разполагаме с модерни технологии. Мястото ви сред нас ще зависи от вашата нагласа и способности, не от случайни обстоятелства. Знам колко неприветлив ви изглежда сега този свят, но щом разберете, че той с нищо не ви заплашва, ще откриете в него чудеса, красота и удобства. Имате късмет, че попаднахте на Медуза, особено ако се замислите каква друга участ можеше да ви сполети…