Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Е, в това май нямаше да ни убеди толкова лесно! Поне мен.

Затворени в тези стаи, по принуда се поопознахме. Двама изобщо не желаеха да споменават за миналото си, но по другите шестима можех да съдя, че сме доста необичайна групичка. Всеки от нас — не изключвах и себе си заради прикритието, което ми бе натрапено — бе ликвидирал поне един човек, хладнокръвно и след старателна подготовка. Никакви мошеници или контрабандисти, само свирепи и безмилостни убийци.

Бях „хлапето“ на компанията и останалите се отнасяха към мен с особена търпимост и покровителство. Който не е попадал сред изпечени престъпници, може да се учуди на това, но аз знаех, че почти всички са съвсем обикновени и приятни хора… освен в една или друга дребна подробност, която ги прави нетърпими за обществото. А моите съжители се отличаваха рязко от кротките поданици на Конфедерацията — за разлика от нескопосания атентат, извършен от Тарин Бул, те си бяха послужили с изтънчени технологични похвати, за да извършат убийствата.

Още на следващия ден научихме как Тейлънт Ипсир смята да превърне такива престъпници в образцови граждани на своето съвършено общество. Влезе висок мъж със същата гранитносива кожа, каквато имаха Горн и Сугра при първата ни среща с тях. Представи ни се като Солон Кабайе, политически пълномощник на Сивата падина. Униформата му беше черна, със златни ивици по ръкавите и на колана. На един преден джоб се кипреше емблемата на правителството — стилизирана женска глава със змийчета вместо коса. Държеше се приветливо и разговорчиво, като повечето политици. Не знам дали и другите забелязаха как кожата му придоби оранжев оттенък, щом постоя минута-две при нас. Какво по-очебийно доказателство, че нещо в него си вършеше работата съвсем не като в обикновения човек от цивилизованите светове?

— Ще говоря направо — започна той, — за да не губим време в увъртания. Да се занимаем с най-важните факти. Първо — мърдане няма. Не можете да избягате от Медуза. Значи за ваше добро е да свикнете по-бързичко с този свят. Бъдещето ви е свързано с него. А и нашата система си я бива. Използваме напълно каквото може да ни предложи планетата и осигуряваме умерено благоденствие на хората. През последния век са били прилагани и отхвърляни различни подредби на обществото. Сегашната дава резултати. Признавам, не сте попаднали при нас по желание, макар че тук са ви довели собствените ви постъпки. Честно казано, ако не се окажете специалисти в някаква област, няма да се нуждаем от вас. Затова ще трябва да установим къде ви е мястото… и вие ще го заемете. Иначе ще направите последната крачка към небитието, от която засега ви спасява изгнанието. Това е!

Нямаше спор, че се опитва да ни смути с приказките си. И си вършеше работата като истински професионалист — най-точния ход в най-подходящия момент. Бяхме затънали безнадеждно на абсолютно чужд свят и чакахме телата ни да бъдат преобразени от нещо, което не можехме да видим, чуем или помиришем. Никакъв избор. Докато проспивахме първата си нощ на планетата, дори бяха отнесли топлите дрехи, оставяйки ни рехави халатчета — като в болница. Хайде, момче, опитай да избягаш гол в ледената пустиня…

— От трън та на глог! Все едно още сме си в Конфедерацията — промърмори Търнъл, заядливецът на групата.

Разбира се, Кабайе го чу и се усмихна.

— Може и да сте прав. Конфедерацията съществува, защото постига желаните резултати. Само че това не я прави най-доброто общество. Важното е, че задоволява потребностите на мнозинството от гражданите си.

— Е, ние обаче сме от малцинството! — озъби се Идала, корава и очевидно преживяла какво ли не жена.

— Вярно — веднага се съгласи Кабайе. — Всички тук сме от малцинството. И аз съм израснал в Конфедерацията, както първият ни министър Тейлънт Ипсир. Сега и ние, и вие сме тук. Колкото и да ви се струва ироничен подобен обрат на съдбата, хора като първия министър и мен трябва да представляват властта на Медуза, нищо че преди сме били дисиденти. Не сме се отървали от повечето проблеми, които е принудена да решава Конфедерацията, освен това се борим с допълнителните ограничения, наложени ни от самата планета. Е, съществуват и предимства, разбира се — Медуза е най-богатият свят в Диаманта, защото ние контролираме източниците на суровини; освен това мутиралите микроби не ни пречат да си служим с развити технологии. Добре, сега нека да ви обясня накратко същността на нашето общество, а вие започвайте да мислите как ще се впишете в него.