Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Завихме и стигнахме до сложна разклонена система от стрелки за пренасочване на возилата. Бусът пълзеше мудно напред, изчаквайки да се сменят сигналните светлини. Продължихме така още две-три минути, излязохме от поредния тунел и се озовахме в града. Изглеждаше съвсем съвременен — като машината, в която допреди малко се бяхме возили. И сякаш се точеше до самия безкрай.

— Не смятайте, че градът е просто огромна пещера — продължи Горн. — Той по-скоро прилича на защитените бази по някои от по-враждебните на човека гранични светове. След построяването му го покрихме с купол. Повечето средища, които не са разположени на екватора или близо до него, приличат на Сивата падина. Нашият град има седемдесет хиляди жители и е търговският център на севера.

Присадената в паметта ми карта веднага ме ориентира къде съм — в източния континент, на около 38 градуса северна ширина. На повечето планети това би означавало съвсем приятен климат. Тук обаче се намирах насред тундрата.

Въпреки дебелите дрехи започвах да се смръзвам. Последните няколко седмици бях прекарал в напълно контролирана среда и тялото ми още не можеше да свикне със суровите условия.

Обикаляхме по улиците край еднообразни, но приятни наглед жилищни комплекси, офиси и магазини. Най-сетне спряхме пред масивна четириетажна сграда от черен камък. Вратите на буса изсъскаха и се отвориха.

— Моля, последвайте ме към зданието. — Въпреки това „моля“ заповедта звучеше безпрекословно. — Не изоставайте. Ще ви се наложи да изкачите два етажа. И внимавайте да не се загубите.

Минахме по широк коридор, от който тръгваха множество разклонения наляво и надясно. Стигнахме до стълбата и започнахме да се катерим, като здравата се напъвахме да не изостанем от сержанта. Мисля, че повечето от нас се изненадаха колко изтощително бе се оказало изкачването на само два етажа. Не понеже бяхме омекнали от бездействие в килиите си, ами и заради по-силната гравитация, която ни изцеждаше силиците.

Щом влязохме в първото помещение на третия етаж, горещият въздух ни блъсна като стена — каква радостна изненада! Изобщо не съзнавах как съм се вкочанясал, докато болката от топлината не ми го напомни. Чак след няколко минути се освестих достатъчно, за да разглеждам.

Първата стая беше доста просторна и обзаведена много простичко — с дълги сгъваеми маси и десетина стола. Не забелязах прозорец.

— Сядайте и свикнете с промяната на температурата — подкани ни Горн. — Това помещение и съседните са загрети до 21 градуса над нулата, та да не мръзнете постоянно. Само те се отопляват, затова не излизайте. Избрахме тая част от сградата за вас, защото няма прозорци и външна вентилационна система. — Той прекрачи към друга врата, разположена срещу онази, през която влязохме. — Елате да ви покажа останалите помещения.

Тръгнахме тромаво след него, все още замаяни от непоносимия студ навън. Втората голяма стая беше като казармена спалня и имаше два реда с по четири двойни нара. Дюшеците не бяха много по-дебели от лист хартия и не по-удобни, но бях спал и на по-лоши постели. Личеше, че грижливо поддържат помещението, макар то да се използва рядко. До спалнята беше общата баня с няколко душа, три открити ниши с тоалетни и четири малки мивки с огледала над тях.

Върнахме се в „хола“ и се пльоснахме по столовете. Все още никой не сваляше дебелите дрехи, аз също нямах желание да го сторя. Струваше ми се, че е невъзможно да се стопля истински.

Дойде ред на ефрейтор Сугра да се заеме с нас. Приличаше на повечето жени измежду ченгетата, с които се бях сблъсквал в работата си — нелишена от привлекателност, затова пък твърда, обиграна и сякаш с ледена кръв. Гласът й идеално подхождаше на външността. Впрочем забелязах една чудата особеност при нея, също както и у Горн. В залата на космодрума кожата им изглеждаше сивкава като гранит, а тук придоби оранжев оттенък. По-отблизо се виждаше, че тази кожа е много дебела и здрава, напомняща за „опаковката“ на слон или носорог. Двамата явно не бяха изнежени и мекушави създания.

— Аз съм ефрейтор Сугра — представи ни се отново жената. — През следващата седмица със сержант Горн ще бъдем неотлъчно сред вас. Ще спим в стаите насреща. Ще отговаряме на всички въпроси и ще се погрижим да ви подготвим за живота тук. От време на време ще идват и представители на местната власт. Разбираме, че още не сте се съвзели от неприятните минали преживелици. Най-много се тревожите, че не знаете що за място е Медуза и какво можете да очаквате от нея…