Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

— Значи, каквото ще правим, трябва да е през този час. Кой е най-късият път за излизане от небесния ад, Тувия?

— Право към върха на скалите, принце, и после през градините на вътрешните дворци. Оттам пътят ни ще минава през храмовете на терните към външните дворове. И после стените, о, принце — това е безнадеждно. Хиляди бойци не могат да си пробият път към свободата от това място. Векове наред камък по камък терните са увеличавали защитния вал на крепостта. Една непрекъсната линия от непристъпни укрепления обкръжава външните склонове на планините Отц. В храмовете, които лежат зад стените, има милион воини в бойна готовност. Дворовете и градините са пълни с роби, жени и деца. И никой не може да измине една стъпка, без да бъде открит.

— Ако няма друг път, Тувия, защо се спираш на трудностите му? Ние просто трябва да се справим с тях.

— Не е ли по-добре да направим опит след настъпването на мрака? — попита Тарс Таркас. — Изглежда, че през деня няма шанс?

— Би имало по-голяма възможност през нощта, но тогава стените се пазят по-добре. Но поне в градините има по-малко хора — каза Тувия.

— Колко е часът? — попитах.

— Беше полунощ, когато ме освободи от веригите — отговори тя. — Два часа по-късно стигнахме в склада. Там спа четиринадесет часа. Сега трябва да е отново към залез-слънце. Да погледнем през някой близък прозорец в скалата.

При една внезапна извивка на коридора ние стигнахме до отвор, който гледаше към долината Дор. Надясно, под западната верига на Отц, слънцето залязваше като голямо червено кълбо. Малко под нас, на стража на своя балкон, стоеше Свещеният терн. Неговата служебна роба бе обвита плътно около тялото му в очакване на студа, който настъпваше заедно с тъмнината. През деня тук е винаги много горещо, а нощем страшно студено. При това рядката атмосфера не отразява слънчевите лъчи и не разпръсква светлината им, както върху Земята. На Марс няма здрачаване. Когато големият кръг на слънцето изчезне под хоризонта, ефектът е същият, както при изгасване на лампа в стая. После изгряват мистериозните, магически луни на Марс, летящи като чудовищни метеори ниско над планетата.

Залязващото слънце осветяваше източните брегове на Корус, моравата и пищната гора. Виждахме стада от растителни хора. Възрастните стояха изправени на пръстите и мощните си опашки и режеха с нокти листата и клончетата. Грижливо подкастрените дървета бяха тяхно дело.

Очите ни се спряха и върху течащите води на Исс, извираща от основата на скалите. Скоро от планината изскочи лодка, натоварена със загубени души от външния свят. Всички бяха от високоцивилизованата и културна раса на червените хора, господстващи на Марс.

Очите на вестителя върху балкона се спряха на осъдените, той вдигна главата си и нададе пронизителния, зловещ писък, който викаше демоните за нападение.

Животните се устремиха от гората към брега на реката с големи, неловки скокове. Групата вече беше на поляната, когато страшната орда се появи. След кратка и слаба защита в телата на жертвите се впиха десетки смучещи уста.

Извърнах очи.

— Тяхната роля свърши — каза Тувия. — Когато растителните хора са изпили кръвта, големите бели маймуни ще вземат плячката.

Една дузина от тях вече тичаше през долината към речния бряг. После слънцето се скри и гъстата тъмнина ни погълна.

Тувия ни поведе по коридора през скалите към повърхността — стотици метри над нивото, на което бяхме.

На два пъти големи банди, скитащи на свобода из галериите, преграждаха пътя ни, но при тайнствените думи на Тувия те се оттегляха.

— Ако можеш да премахнеш всички пречки тъй лесно, както командваш тези буйни зверове, не виждам никакви трудности — казах усмихнато на момичето. — Как го правиш?

— И аз не зная точно. Когато за първи път ме доведоха тук, разгневих Сатор Трог, защото го отблъснах. Той заповяда да ме хвърлят в една от големите ями на вътрешните градини, пълни с банти. Нещо в моя глас уплаши животните, готови за нападение. Вместо да ме разкъсат на парчета, както искаше Сатор Трог, те заблизаха краката ми. Той и неговите приятели бяха много изненадани от зрелището и ме задържаха да гледам и уча свирепите създания. Познавам всички по име. Много от тях скитат из тези по-ниски области. Те са чистачите. Мнозина от затворниците умират във веригите си. С помощта на бантите се решава въпросът за санитарното състояние.

В храмовете и градините ги държат в ями. Терните се страхуват от тях и затова рядко слизат под повърхността освен до работа.