Айзък Азимов - Роботите на зората

Председателят замислено рече:

— Съгласен съм. Мистър Бейли от Земята, да предположим, че онова, което си спомняте — или твърдите, че си спомняте — е вярно. Каква е вашата интерпретация на събитията, които описахте?

— Колебая се да ви изложа мислите си по въпроса, господин Председател — отвърна Бейли, — защото бих оклеветил почтения д-р Амадиро.

— Тъй като говорите по мое настояване и тъй като забележките ви ще бъдат направени в рамките на тази стая — Председателят се огледа; нишите за роботи бяха празни, — не може да става дума за клевета, освен ако не ми се стори, че говорите с преднамерена злоба.

— В такъв случай, господин Председател — каза Бейли, — помислих си, че е възможно д-р Амадиро, който обсъждаше с мен нещата по-нашироко, отколкото беше необходимо, да ме е задържал по този начин в своя кабинет, за да спечели време, в което да повредят автомобила ми. После той ме задържа още повече, за да мога да тръгна след като бурята започна, като така би си осигурил моето неразположение по време на пътуването. Д-р Амадиро е изучавал социалните порядки на Земята, както самият той неколкократно подчерта, и следователно е знаел, как бих реагирал на бурята. Сметнах, че той е планирал да изпрати своите роботи след нас, които след като застигнат спрялата ни кола, е трябвало да ни откарат обратно в Института, под претекст, че трябва да се погрижат за тежкото ми състояние, но всъщност за да може д-р Амадиро да си осигури достъп до роботите на д-р Фастълф.

Амадиро нежно се разсмя.

— Какъв мотив бихте ми приписали? Разбирате ли, господин Председател, че всичко това са наниз от догадки, които биха се окачествили като клевета във всеки един съд на Аврора.

— Може ли мистър Бейли от Земята да подкрепи с нещо своята хипотеза? — свирепо попита Председателят.

— С верига от разсъждения, господин Председател.

Председателят се изправи, при което моментално изгуби част от своята внушителност, защото почти не настъпи разлика във височината, до която стигаше от седнало положение.

— Нека си позволя кратка разходка, за да осмисля казаното дотук. Ще се върна веднага. — Той напусна по посока на Личната.

Фастълф се наведе към Бейли, а Бейли скъси наполовина разстоянието между тях. (Амадиро продължаваше да гледа с небрежна незаинтересованост, сякаш за него едва ли беше от значение какво имаха да си кажат те.)

— Можете ли да предложите нещо по-добро? — попита Фастълф.

— Така си мисля, ако имам възможността да го кажа, но не ми се струва, че Председателят е благоразположен — отвърна Бейли.

— Не е. Засега успяхте само да влошите нещата и няма да се изненадам, ако след като се върне, той прекрати обсъжданията.

Бейли заклати глава и впери поглед в обувките си.

Бейли все още седеше с вперен в обувките си поглед, когато Председателят се върна, разположи се отново на стола и хвърли свиреп и мрачен поглед към землянина.

— Мистър Бейли от Земята? — каза той.

— Да, господин Председател.

— Мисля, че ми губите времето, но не бих искал да кажат, че не съм изслушал и двете страни, дори това да ми се струва загуба на време. Можете ли да представите някакъв мотив за налудничавите действията, в които обвинявате д-р Амадиро?

— Господин Председател — отвърна Бейли с тон, който се доближаваше до отчаянието, — наистина има мотив — при това много солиден. Той почива на факта, че планът на д-р Амадиро за заселване на Глакатиката не би довел доникъде, ако той и Институтът му не успеят да произведат хуманоидни роботи. Засега той не ги е произвел и не може да произведе нито един. Попитайте го, склонен ли е да допусне в Института му да бъде извършена проверка за установяване на евентуални признаци на успешно производство или проект на хуманоидни роботи от страна на парламентарна комисия. Ако той настои, че успешни хуманоидни модели са пуснати на поточна линия, или ги има поне на чертеж — или дори само съществуват като адекватна теоретична постановка — и ако е готов да демонстрира този факт пред квалифицирана комисия, няма да кажа нищо повече и ще призная, че със своето разследване не съм достигнал до нищо. — Бейли затаи дъх.

Председателят погледна Амадиро, чиято усмивка се стопи.

— Ще се съглася, че не разполагаме с разработка на модел на хуманоидни роботи в момента — каза Амадиро.

— Тогава ще продължа — Бейли пое дълбоко въздух, сякаш досега го бяха душили. — Д-р Амадиро може разбира се, да намери всичката необходима за неговия проект информация, ако се обърне към д-р Фастълф, който разполага с нея в главата си, но д-р Фастълф не би се съгласил на подобно сътрудничество.