Айзък Азимов - Роботите на зората

Той се обърна към Фастълф.

— А вие какво ще кажете, д-р Фастълф? Вие ли сте единственият човек, който би могъл да унищожи робота?

— Без да остави физически белези? Да, аз, доколкото ми е известно. Не вярвам, че д-р Амадиро притежава необходимите познания в областта на роботиката, за да го направи и непрекъснато се учудвам, че откакто основа своя Институт по роботика, разгласява с такава ревност собствената си некомпетентност, дори с всичките си помощници зад гърба — при това толкова публично. — Той се усмихна на Амадиро, не без известна злоба.

Председателят въздъхна.

— Не, д-р Фастълф. Без риторични трикове сега. Да се разделим със сарказма и хитрите удари. Как ще се защитите?

— Ами, просто не съм сторил нищо на Джендър. Не казвам, че някой го е направил. Било е случайност — принципът за неопределеност в действие по отношение на позитронните връзки. Понякога се случва. Нека д-р Амадиро просто се съгласи, че е било случайност, че никой няма да бъде обвиняван без доказателства, и тогава ще обсъдим конкурентните предложения за заселването според техните собствени достойнства.

— Не — възрази Амадиро. — Вероятността за случайно унищожение е толкова малка, че няма смисъл да се разглежда. Много по-малка е, отколкото вероятността д-р Фастълф да е виновен — толкова по-малка, че да се отхвърли вината на д-р Фастълф би било безотговорно. Няма да отстъпя и ще спечеля. Господин Председател, знаете, че ще спечеля и ми се струва, че единствената разумна стъпка, която може да се предприеме, е да се принуди насила д-р Фастълф да приеме своето поражение в интерес на единството на нашата планета.

— А това ни отвежда към въпроса с разследването, което помолих да извърши мистър Бейли от Земята — вметна бързо Фастълф.

— Действие, на което се възпротивих още когато беше предложено за първи път — парира също толкова бързо Амадиро. — Землянинът може да е умен следовател, но не познава Аврора и тук не може да постигне нищо. Нищо, освен да бълва клевети и да представя Аврора пред Външните светове в унизителна и абсурдна светлина. Имаше сатирични предавания по въпроса в половин дузина от по-важните хипервълнови канали за новини на Външните светове. В канцеларията са ви изпратени техни записи.

— И бях запознат с тях — отбеляза Председателят.

— А тук, на Аврора, имаше брожения — продължи Амадиро. — В мой собствен интерес е разследването да продължи. То коства на Фастълф загубата на подкрепа сред населението и на гласове сред депутатите. Колкото по-дълго продължи то, толкова по-сигурен ще бъда аз в моята победа. Но това вреди на Аврора, а аз не желая да се подсигурявам с цената на вредата за моята планета. Предлагам — с оглед на това — да прекратите разследването, господин Председател, и да накарате д-р Фастълф да се предаде сега на онова, което в крайна сметка ще трябва да приеме — на много по-голяма цена.

— Съгласен съм — каза Председателят, — че може да е било неразумно да позволяваме на д-р Фастълф да организира това разследване. Казвам „може“. Признавам, че се изкушавам да го спра. И все пак землянинът — той не показа с нищо, че знае за присъствието на Бейли в стаята — е бил вече тук известно време…

Той млъкна, като че ли даваше на д-р Фастълф възможност да го потвърди, от което Фастълф веднага се възползва.

— Днес е третият ден от неговото разследване, господин Председател.

— В такъв случай — продължи Председателят, — преди да прекратя разследването, смятам, че би било справедливо да попитам, дали има някакви значителни разкрития до момента.

Той отново млъкна. Фастълф хвърли бърз поглед към Бейли и му отправи едва забележим знак с глава.

— Не бих искал, господин Председател — каза тихо Бейли, — да натрапвам своите наблюдения без да съм бил поканен. Въпрос ли ми отправяте?

Председателят се намръщи. Без да поглежда към Бейли, той каза:

— Питам мистър Бейли от Земята дали разполага с някакви съществени резултати.

Бейли пое дълбоко въздух. Моментът беше настъпил.

— Господин Председател — започна той. — Вчера следобяд разпитах д-р Амадиро, който ми оказа пълно съдействие и помощ. Когато моят персонал и аз си тръгнахме…

— Вашият персонал? — попита Председателят.

— През цялото време на разследването си бях придружаван от два робота, господин Председател — отвърна Бейли.

— Роботи, които принадлежат на д-р Фастълф, нали? — попита Амадиро. — Питам просто за протокола.