Айзък Азимов - Роботите на зората

— Вината наистина е моя — призна си д-р Фастълф. — За мен това е въпрос на фундаментално понятие и никога не ми е идвало наум, че може да се нуждае от разяснение.

Бейли изръмжа.

— Да, така и си помислих.

Фастълф внезапно вдигна глава.

— Чувам шум от аеромобил. Нещо повече, чувам стъпките на някой от моя персонал, който се отправя към входната врата. Предполагам, че Председателят и Амадиро са дошли.

— Заедно? — учуди се Бейли.

— Без съмнение. Виждате ли, Амадиро предложи срещата да се състои в моето имение, като по този начин ми дава предимство като домакин. По такъв начин, той получава възможността да предложи от привидна учтивост на Председателя да го вземе и да го доведе тук. В края на краищата, и двамата трябва да дойдат при мен. Това гарантира на Амадиро няколко минути насаме с Председателя, през което време той може да изтъкне своята гледна точка.

— Това едва ли е честно — каза Бейли. — Нямаше ли как да попречите?

— Не исках. Амадиро поема пресметнат риск. Може да каже нещо, което да ядоса Председателя.

— Председателят лесно ли се ядосва по природа?

— Не. Не повече, отколкото всеки друг Председател, за който изтича петото десетилетие от мандата на длъжността му. И все пак, необходимостта да се придържа към протокола, а следователно и необходимостта никога да не взима страна, както и фактически условната власт, допринасят неизбежно за известна раздразнителност. А Амадиро не винаги постъпва разумно. Дружелюбната му усмивка, белите му зъби, избиването му в стил „bonhomie“ 9 9 Добродушие, простосърдечие (фр.). — Б.пр. могат да бъдат изключително дразнещи, особено когато онези, за които той така щедро се раздава, по някакви причини не са в добро настроение. — Но трябва да отида да ги посрещна, мистър Бейли, и да се въоръжа с по-състоятелна, както се надявам да се окаже, версия на това, що е чар.

На Бейли не му оставаше нищо друго, освен да чака. Ни в клин, ни в ръкав се сети, че се намира на Аврора от малко по-малко от петдесет стандартни часа.

Председателят беше нисък — учудващо нисък. Амадиро се издигаше над него с почти тридесет сантиметра.

Но понеже загубата на височина идваше главно от бедрата му, когато всички седнаха, Председателят не беше забележимо под ръста на останалите. Всъщност той беше най-дебел, с масивен гръден кош и рамене, а в седнало положение изглеждаше твърде внушително.

Главата му също беше голяма, с набраздено и белязано от възрастта лице. Бръчките му не бяха от онзи приветлив тип, който издълбава смеха. Човек оставаше с чувството, че те се бяха врязали в бузите и челото му в резултат на дълго упражняваната власт. Косата му беше бяла и рядка, а в центъра, където би трябвало да се завива в кръг, имаше плешиво петно.

Гласът му пасваше идеално на всичко останало — дълбок и решителен. Може би възрастта го беше лишила донякъде от тембър и му придаваше острота, но за един Председател това беше по-скоро преимущество, отколкото недостатък, помисли си Бейли.

Фастълф премина през целия ритуал на поздравления, отправи няколко бегли забележки без никакъв смисъл и предложи питиета и храна. През цялото това време не се спомена по никакъв начин присъствието на страничен човек и никой не му обърна внимание.

Едва след като приключиха с предварителните встъпления и след като всички заеха местата си, Бейли (който седеше по-настрана от останалите) беше представен.

— Господин Председател — каза той, без да протяга ръка. После с безцеремонно кимване добави — И, разбира се, д-р Амадиро, когото познавам.

Усмивката на Амадиро не трепна от обидната нотка в гласа на Бейли.

Председателят не отвърна на поздрава на Бейли. Той опря ръце с разперени пръсти на колената си и каза:

— Нека започнем и видим, дали не можем да направим нашата среща възможно най-кратка и резултатна.

Нека първо подчертая, че бих искал да подминем въпроса с недостойното поведение — или евентуално недостойното поведение — на землянина и да се спрем направо на същината на въпроса. При това няма да обсъждаме и онзи раздут въпрос с робота. Подриването дейността на един робот е въпрос от компетенцията на гражданския съд, който може да отсъди, че е нарушено правото на собственост и може да се произнесе за възстановяване на нанесените щети, но нищо повече. А ако бъде доказано, че д-р Фастълф е извел от строя робота Джендър Панел, то в крайна сметка това е робот, в чието проектиране д-р Фастълф е участвал, чието конструиране е ръководил и чиито собственик по времето на повреждането е бил. Едва ли ще бъде предявена присъда, тъй като всеки човек може да прави каквото си иска със своята собственост.