Айзък Азимов - Роботите на зората

— Трябва да призная — отвърна й Бейли с известна тъга, — че някои моменти отчайващо ми се губят.

— Ако си спомняше, нямаше да искаш да ме оставиш.

— Аз и така не искам да те оставя, Гладиа. Но просто трябва.

— А след това — не спираше тя — ти изглеждаше толкова спокоен и щастлив, толкова отпочинал. Аз лежах сгушена в рамото ти и чувах как отначало сърцето ти биеше силно, после все по-бавно и по-бавно… освен когато се изправи така ненадейно. Спомняш ли си?

Бейли се втрещи, отдръпна се назад и я изгледа с див поглед.

— Не, не си го спомням. Какво искаш да кажеш? Какво съм направил?

— Казах ти. Изведнъж се изправи.

— Да, но какво още? — Сърцето му биеше също толкова силно, колкото трябва да е било по време на снощния секс. Три пъти го беше спохождало нещо, което приличаше на истината, но първите два пъти той беше абсолютно сам. Третият път обаче, последната вечер, Гладиа е била с него. Имал е свидетел.

— Нищо друго, наистина — отвърна Гладиа. — Аз те попитах: „Какво има, Илайджа?“, но ти не ми обърна внимание. Ти каза: „Хванах го. Хванах го.“ Не говореше ясно и очите ти бяха мътни. Беше малко страховито.

— Само това ли казах? Йосафате, Гладиа! Нищо друго ли не казах?

Гладиа се намръщи.

— Не си спомням. После ти си легна и аз казах: „Не се плаши, Илайджа. Не се плаши. Сега си в безопасност.“ Погалих те, а ти се отпусна и заспа — и хъркаше. — Никога дотогава не бях чувала някой да хърка, но изглежда това ще да е било — ако съдя по описанията. — Мисълта очевидно я забавляваше.

— Чуй ме, Гладиа — настоя Бейли. — Какво съм казал? „Хванах го. Хванах го.“ Не казах ли какво съм хванал?

Тя отново се намръщи.

— Не. Не си спомням… Чакай, каза нещо много тихо. Каза: „Той беше пръв.“

— „Той беше пръв“. Това ли съм казал?

— Да. Реших, че искаш да кажеш, че Жискар е дошъл преди другите роботи, че се мъчиш да преодолееш страха си от отвличането, че си спомняш за времето, прекарано насред бурята. Да! Затова те погалих и ти казах „Не се плаши, Илайджа. Сега си в безопасност“, докато ти не се успокои.

— „Той беше пръв.“ „Той беше пръв.“ Сега вече няма да го забравя. Гладиа, благодаря ти за снощи. Благодаря ти, че сега разговаря с мен.

— Толкова ли е важно, че си казал, че Жискар те е намерил първи? — попита Гладиа. — Така беше. Знаеш това.

— Не може да е това, Гладиа. Трябва да е нещо, което не знам, но за което съм се сетил едва когато съзнанието ми е било изцяло освободено.

— Но тогава какво означава то?

— Не съм сигурен, но щом съм го казал, трябва да означава нещо. И имам на разположение около един час, за да разбера. — Той се изправи. — Трябва да тръгвам вече.

Направи няколко крачки към вратата, но Гладиа се хвърли към него и го прегърна.

— Чакай, Илайджа.

Бейли се поколеба, после сведе глава, за да я целуне. Измина един дълъг миг, в който те останаха притиснати един към друг.

— Ще те видя ли пак, Илайджа?

— Не мога да кажа — тъжно рече Бейли. — Надявам се.

Той излезе да потърси Данил и Жискар, за да направи необходимата подготовка за предстоящата среща.

Тъгата на Бейли не се разсея и докато вървеше през дългата ливада към имението на Фастълф.

Роботите вървяха от двете му страни. Данил изглеждаше спокоен, но Жискар, верен на начина, по който беше програмиран и очевидно неспособен да се отпусне, наблюдаваше неотклонно пътя.

— Как се казва Председателят на Парламента, Данил? — попита Бейли.

— Не мога да кажа, колега Илайджа. В случаите, когато са говорили за него в мое присъствие, винаги са го наричали само „Председателят“. Към него се обръщат с „Господин Председател“.

— Името му е Рутилан Хордър, сър — поясни Жискар, — но официалното никога не се споменава. Използва се само длъжностното обръщение. Така се подчертава приемствеността в управлението. Отделните личности, които заемат поста, имат фиксиран мандат, но „Председателят“ винаги съществува.

— А този конкретен Председател — на колко е години?

— Доста е стар, сър. На триста тридесет и една години — отвърна Жискар, който винаги разполагаше с готова статистика.

— И се радва на добро здраве?

— Не знам нищо, което да сочи обратното, сър.

— Да знаеш някои негови по-особени лични качества, за които би било добре да съм подготвен?

Това изглежда затрудни Жискар.

— Трудно ми е да кажа, сър — каза той след кратка пауза. — Той има втори мандат. Смята се за добър Председател, който работи много и постига резултати.