— Не, не искам да кажа това. А вие с право се безпокоите. Прякото участие на роботи ще означава да се издигнат отново същите онези стени, които обричат Аврора и Външните светове на парализа. Земляните ще трябва да заселват Галактиката без никакви роботи. Това ще означава трудности, опасности и страдания, които няма да имат край — събития, които роботите биха могли да предотвратят, ако присъстваха, — но в крайна сметка, за човешките същества ще се окаже по-добре, че са постигнали всичко сами. А може би някой ден — някой ден в далечното бъдеше — роботите ще се появят пак. Кой може да знае?
— Можеш ли да предсказваш бъдещето? — не сдържа любопитството си Бейли.
— Не, сър, но тъй като изучавам умовете на хората, придобих смътната представа, че поведението на хората се подчинява на закони така, както поведението на роботите се подчинява на Трите закона на роботиката. В известен смисъл, по тези закони би могло да се определи бъдещето — някой ден. Човешките закони са далеч по-сложни от Законите на Роботиката и аз нямам представа как биха могли да бъдат изведени. Може би те са от статистическо естество, тоест проявяват се добре единствено когато се прилагат върху големи популации от хора. Тяхното действие може да не е задължително и да не се проявява реално освен в случаите, когато въпросните големи популации не съзнават действието на тези закони.
— Кажи ми, Жискар, това ли има предвид д-р Фастълф, когато говори за бъдещата наука „психоистория“?
— Да, сър. Аз му подсказах тази идея, за да може да се започне нейната разработка. В един момент ще се появи и необходимостта от нея — при положение, че съществуването на Външните светове като дългоживущи роботизирани общества наближава своя край и се задава нова експанзионистична вълна на краткоживущи човешки същества, която изключва роботите.
— А сега — Жискар се изправи на крака — мисля, сър, че е време да тръгнем към имението на д-р Фастълф и да подготвим вашето заминаване. Разбира се, това, което говорихме тук, няма да бъде повторено.
— То е строго поверително, уверявам те — каза Бейли.
— Наистина — спокойно продължи Жискар. — Но няма защо да се притеснявате от отговорността да не проговорите. Ще ви позволя да си спомняте за разговора, но никога няма да изпитате желание да го възпроизведете — ни най-малко.
Бейли повдигна вежди в знак на смирение.
— Още едно нещо, Жискар — каза той, — преди да си ме стегнал. Ще се погрижиш ли да не притесняват Гладиа на тази планета, да не се отнасят зле с нея заради това, че е соларианка и че е приела един робот за съпруг, и… и тя да приеме предложенията на Гремионис?
— Чух последния ви разговор с Мис Гладиа, сър, и разбирам. Ще се погрижа за това. А сега, сър, мога ли да се сбогувам с вас, докато няма никой край нас? — Жискар протегна ръка по най-човешкия начин, по който Бейли го беше виждал да се държи.
Бейли пое ръката. Пръстите й бяха твърди и студени.
— Сбогом… приятелю Жискар.
— Сбогом, приятелю Илайджа — отвърна Жискар, — и запомнете, че макар изразът да се отнася за Аврора, от този момент нататък, Земята ще представлява истинската Планета на Зората.
© 1983 Айзък Азимов
© 1993 Мая Симеонова, превод от английски
Isaac Asimov
The Robots of Dawn, 1983
Сканиране и разпознаване: Mandor, 2006
Източник: http://sfbg.us
Публикация: Роботите на зората, ИК „Елма“, София, 1993. Художник: Филип ДЕСЕВ. Формат: 84×108/32. Офс. изд. Тираж: 12 000 бр. Страници: 384. Цена: 34.00 лв. ISBN 945-8375-01-Х (грешен) 954-8375-01-Х (поправен)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2115]
Последна редакция: 2006-09-25 07:28:22
Юдейски цар. — Б.пр.
Единица мярка за дължина на космически разстояния; един парсек е равен на 3.263 светлинни години. — Б.пр.
Усещанията за дължина, посока и тегло, осъществявани посредством нервните окончания на мускулите; мускулни усещания. — Б.пр.
Страх от открито пространство. — Б.пр.
Местен, присъщ за даден географски район. — Б.пр.
Тук текста в книжният вариант прекъсва и преминава директно на глава 44. Допълнението (остатъкът от тази глава и цялата следваща) е мой приблизителен превод. Бел.Mandor
Вече видяно. — Б.пр.
Питие на забравата (гр. митол.). — Б.пр.
Добродушие, простосърдечие (фр.). — Б.пр.