Айзък Азимов - Роботите на зората

— Вероятно ще се притесня — отвърна Бейли, — но въпреки това, обясни ми.

Гладиа премести стола си, като се въздържа да повика някой робот от своя персонал да го направи вместо нея. Бейли чакаше изнервено, без да предложи услугите си.

Тя сложи стола непосредствено срещу неговия, така че когато седна, гледаше право към Бейли. Протегна малката си ръка и хвана неговата. Бейли усети как неговата ръка стисна нейната.

— Виждаш ли — започна тя, — вече не се боя от контакта. Вече преодолях етапа, когато единственото нещо, което можех да направя, беше да се допра до твоята буза за миг.

— Може би, Гладиа, но това не ти действа по онзи начин, както онова докосване тогава, нали?

Тя кимна.

— Не, не ми действа така, но все пак ми харесва. Всъщност мисля, че това е напредък. Фактът, че в рамките на един единствен миг на докосване усетих как всичко в мен се преобръща, показва колко ненормално съм живяла дотогава и колко дълго е продължило това. Сега нещата стоят далеч по-добре. Мога ли да ти обясня защо? Казаното дотук е само встъпление.

— Обясни ми.

— Бих искала да сме в леглото и да е тъмно. Щях да говоря по-свободно.

— Седим и е светло, Гладиа, но аз те слушам.

— Да. На Солария, Илайджа, не можеше да се говори за секс. Знаеш това.

— Да, знам.

— Не съм го изживявала в истинския смисъл на думата. По няколко повода — само няколко — съпругът ми се е доближавал до мен. Няма да ти описвам подробности, но ще ми повярваш, ако ти кажа, че беше по-лошо, отколкото нищо.

— Вярвам ти.

— Но аз знаех за секса. Чела бях някои неща. Понякога ги обсъждах с други жени, но те всички се преструваха, че сексът е просто едно е омразно задължение, което е неминуемо за соларианците. Ако имаха толкова деца, колкото позволяваше тяхната квота, те казваха, че били щастливи, защото повече нямало да им се налага да прибягват до секса.

— Ти вярваше ли им?

— Разбира се, че им вярвах. Никога не бях чувала нищо друго, а малкото несолариански описания, които бях чела, официално минаваха за силно изопачение. И на това вярвах. Съпругът ми намери някои от книгите, които четях, нарече ги порнография, след което ги унищожи. И после, нали разбираш, хората могат да се принудят да вярват в каквото и да било. Мисля, че соларианките си вярваха на онова, което говореха, и наистина се отвращаваха от секса. Те определено изглеждаха съвсем искрени, което ме караше да си мисля, че нещо с мен не беше наред, защото изпитвах нещо като любопитство — странно чувство, което не можех да разбера.

— По онова време не си използвала роботи, за да се облекчиш, нали?

— Не, не ми е хрумвало. Нито пък какъвто и да било друг неодушевен предмет. От време на време се носеха слухове за такива неща, но съпроводени с толкова ужас — или привиден ужас, — че никога не бих и помислила да направя подобно нещо. Разбира се, понякога сънувах разни неща, които като се замисля сега, трябва да са били наченки на оргазъм и ме будеха нощем. Не ги разбирах и естествено никога не се осмелявах да говоря за тях. Всъщност, ужасно се срамувах. Даже още по-лошо, плашеше ме удоволствието, което ми доставяха те. А после разбира се, дойдох на Аврора.

— Разказа ми за това. Сексът с аврорианците не те е задоволил.

— Да. Накара ме да си мисля, че в крайна сметка соларианците са имали право. Сексът изобщо не беше като в моите сънища. Чак когато се появи Джендър разбрах. На Аврора няма секс; има, има… хореография. Всяка една стъпка се диктува от модата — от начина, по който те приближават, до момента, в който си отиват. Няма нищо неочаквано, нищо спонтанно. На Солария нищо не се даваше и нищо не се взимаше, понеже там почти няма секс. А на Аврора сексът е толкова стилизиран, че в крайна сметка също нищо не се дава или взима. Разбираш ли ме?

— Не съм сигурен, Гладиа, след като никога не съм правил секс с аврорианка, нито пък съм бил аврорианец. Но няма нужда да ми обясняваш. Имам бегла представа за онова, което имаш предвид.

— Ужасно си притеснен, нали?

— Не и дотам, че да не мога да те слушам.

— И тогава срещнах Джендър и се научих да го използвам. Той не беше аврорианец. Единствената му цел, единствената му възможна цел, беше да ми достави удоволствие. Той даваше, а аз взимах, и за първи път разбрах какво представлява сексът. Разбираш ли това ? Можеш ли да си представиш какво означава изведнъж да ти стане ясно, че не си луд, объркан, или извратен, или просто не наред — а да разбереш, че си жена и имаш партньор в секса, който те задоволява?