Айзък Азимов - Роботите на зората

— Разбирам за Земята — въздъхна Гладиа, — но сигурно няма да се наложи да тръгнеш веднага.

— Още преди края на тази сутрин Председателят може да ми нареди да напусна планетата.

— Няма — възрази енергично Гладиа. — Няма да се оставиш. А в противен случай бихме могли да отидем на някой друг Външен свят. Можем да си изберем измежду цяла дузина. Толкова ли много означава за теб Земята, че не би живял никъде другаде?

— Бих могъл да се извъртя — отвърна Бейли, — като изтъкна, че никой Външен свят не би ми позволил да се заселя на него завинаги — и ти го знаеш много добре. По-важното е обаче, че дори и някой от Външните светове да би ме приел, Земята означава за мен толкова много, че бих се върнал обратно на нея. Дори ако това означава да се разделя с теб.

— И никога да не посетиш отново Аврора? Никога повече да не ме видиш?

— Бих искал да те видя пак, ако това е възможно — каза Бейли с искрено желание. — Пак и пак, повярвай ми. Но каква полза има да го казвам? Знаеш, че няма шансове да ме поканят отново. И знаеш, че не мога да се върна без покана.

— Не искам да повярвам, че това е така, Илайджа — приглушено промълви Гладиа.

— Гладиа — рече Бейли, — недей да си причиняваш болка. Между нас стана нещо прекрасно, но ще ти се случат и други прекрасни неща — много, най-различни, но не и същите като това. Мисли си за тях.

Тя мълчеше.

— Гладиа — настоятелно попита той, — необходимо ли е някой да разбере какво се случи между нас?

Тя вдигна към него поглед, изпълнен с болка.

— Толкова ли се срамуваш?

— Не от това, което се случи. Но въпреки, че не се срамувам, последствията може да са крайно неприятни. Ще коментират случилото се. Благодарение на онази омразна хипервълнова драматизация, която представи изопачено нашите взаимоотношения, ние сме сензация. Землянинът и соларианката. Ако се появи и най-малкият повод за съмнение, че между нас има… любов, това ще стигне до Земята със скоростта на хиперпространствен скок.

Гладиа повдигна високомерно вежди.

— И на Земята ще сметнат, че си се принизил? Че си се ангажирал сексуално с някой, който е под твоето ниво?

— Не, разбира се, че не — неловко отрече Бейли, макар и да знаеше, че точно така щяха да си помислят милиарди земляни. — Не ти ли е хрумвало, че и жена ми ще разбере за това? Аз съм женен.

— И ако разбере? Какво от това?

Бейли пое дълбоко въздух.

— Ти не разбираш. На Земята не е като на Външните светове. В нашата история е имало периоди, когато не е имало ограничения в секса, поне в някои места и за някои класи. Но сега не сме в такъв период. Земляните живеят натъпкани един до друг и за да се опази институцията на брака и семейството при тези условия, се налага спазването на пуританска етика.

— Имаш предвид, че всеки има само един партньор и не повече?

— Не — призна Бейли. — Честно казано това не е така. Но се внимава да не се разчува много за отклоненията, така че всеки да може… да може…

— Да се преструва, че нищо не знае?

— Ами, да, но в този случай…

— Всичко би било толкова явно, че никой не би могъл да се престори, че не знае — и твоята жена ще ти се ядоса и ще те удари.

— Не, няма да ме удари, но ще се срамува, което е по-лошо. Аз също ще се срамувам, и моят син също. Това ще се отрази зле на моето социално положение и… Гладиа, след като не разбираш, значи просто не разбираш, но обещай ми, че няма да говориш открито за това, както биха направили аврорианците. — Той усети, че се показва в твърде неблагоприятна светлина.

— Нямам намерение да ти се натрапвам, Илайджа — замислено му отвърна Гладиа. — Ти беше толкова мил с мен. Не бих искала аз да се отнеса зле към теб, но… — тя разпери безпомощно ръце настрани — вашите земни нрави са толкова абсурдни.

— Несъмнено. Но аз трябва да се съобразявам с тях — както и ти е трябвало да се съобразяваш със соларианските.

— Да. — Лицето й помръкна при този спомен. После добави — Прости ми, Илайджа. Честно, наистина съжалявам. Искам нещо, което не мога да имам, и си го изкарвам на теб.

— Няма значение.

— Не, има значение. Моля те, Илайджа, трябва да ти обясня нещо. Не мисля, че разбираш какво точно се случи снощи. Ще се притесниш ли още повече, ако ти обясня?

Бейли се чудеше как ли би се почувствала Джеси и какво ли би направила, ако можеше да чуе този разговор. Той си даваше прекрасно сметка, че би трябвало да насочи своите мисли към срещата с Председателя, която се очертаваше в най-близкото бъдеще, а не към личната си съпружеска дилема. Би трябвало да мисли за опасността, която грози Земята, а не неговата жена, но на практика той мислеше за Джеси.