Айзък Азимов - Роботите на зората

— Избухлив ли е? Търпелив? Деспотичен? Проявява ли разбиране?

— Трябва сам да прецените тези неща, сър — отвърна Жискар.

— Колега Илайджа — намеси се Данил, — Председателят стои над партизанщината. Той е справедлив и обективен по предписание.

— Сигурен съм, че е така — измърмори Бейли, — но предписанията са нещо абстрактно, както и „Председателят“, докато всеки отделен Председател — със своето име — е конкретна личност и се налага да се бори със своя собствен разум.

Бейли поклати глава. Можеше да се закълне, че и неговият собствен разум се държеше до голяма степен като нещо отделно и конкретно. След като три пъти се беше сещал за нещо и три пъти безвъзвратно го беше изгубван, Бейли вече разполагаше със своя собствен коментар, направен в момента на едно от неговите озарения, и въпреки това той беше безпомощен.

„Той беше пръв.“

Кой е бил пръв? Кога?

Бейли нямаше отговор.

Бейли завари Фастълф да го чака на вратата на своето имение. Зад него се виждаше един робот, който изглеждаше съвсем не по роботски неспокоен. Той сякаш не беше в състояние да изпълни както трябва своята функция на посрещач и поради това като че ли беше дълбоко разстроен.

(Но пък човек толкова лесно приписваше човешката мотивация и реакции на роботите! По-вероятно беше истината да е друга: нямаше никакво разстройство — въобще никакви чувства. Това бяха просто леки осцилации в позитронния потенциал, възникнали в резултат от факта, че нарежданията бяха роботът да посреща всеки един посетител. А в този момент той не можеше да изпълни задачата си задоволително, без да се наложи да изблъска Фастълф, което пък не можеше да направи, без това да е абсолютно наложително. И така, роботът правеше фалшстарт след фалшстарт, от което изглеждаше неспокоен.)

Бейли се хвана, че се е втренчил разсеяно в робота и с усилие успя да премести поглед върху Фастълф. (Кой знае защо, в момента той мислеше за роботи.)

— Радвам се да ви видя отново, д-р Фастълф — каза Бейли и протегна ръка. След преживяното с Гладиа му беше трудно да се сети, че космолитите прибягват с неохота до физически контакти със земляните.

За момент Фастълф се поколеба, но после, след като доброто възпитание взе връх над предразсъдъците, пое протегнатата ръка, задържа я леко и кратко и я пусна.

— Аз съм още по-радостен да ви видя, мистър Бейли — каза той. — Бях твърде разтревожен за снощните ви премеждия. Не беше кой знае каква буря, но на един землянин трябва да се е сторила потресаваща.

— Значи знаете какво се е случило?

— Данил и Жискар ме държаха в течение на нещата. Щях да се чувствам по-добре, ако те бяха дошли направо тук, а после бяха довели и вас. Но техният избор е бил направен въз основа на факта, че имението на Гладиа е било по-близо до мястото на произшествието с аеромобила, и че вашите заповеди са били изключително строги, като са поставили безопасността на Данил на първо място. Не са ви разбрали погрешно, нали?

— Не са. Накарах ги да ме оставят.

— Разумно ли е било? — Фастълф го беще поканил вътре и сочеше към един стол.

Бейли седна.

— Изглеждаше ми най-правилният начин на поведение. Преследваха ни.

— Така ми съобщи и Жискар. Освен това каза…

Бейли го прекъсна.

— Д-р Фастълф, моля ви. Разполагам с много малко време, а имам някои въпроси към вас.

— Говорете, моля — съгласи се веднага Фастълф със своята неизменна учтивост.

— Беше изказано предположението, че поставяте своята работа върху устройството на мозъка над всичко останало, че вие…

— Нека довърша, мистър Бейли. Че не бих оставил нищо да ми попречи, че съм абсолютно безжалостен, не се съобразявам кое е неморално и кое зло, не бих се спрял пред нищо, бих оправдал всичко в името на значимостта на моята работа.

— Да.

— Кой ви каза това, мистър Бейли? — попита Фастълф.

— Има ли значение?

— Може би не. Да не говорим, че не е трудно да се отгатне. Била е дъщеря ми Василия. Сигурен съм.

— Може би — отвърна Бейли. — Онова, което ме интересува, е дали такава преценка за вашия характер е вярна.

Фастълф тъжно се усмихна.

— Да не би да очаквате от мен честен отговор за това, какъв е моят характер? В някои отношения обвиненията срещу мен са верни. Смятам моята работа за най-важното нещо и имам склонност към жертване на каквото и да било и на всичко. Бих пренебрегнал установените норми за зло и неморалност, ако те се изпречат насреща ми. Работата е там обаче, че не съм го правил. Не мога да се насиля да го направя. А в частност, ако съм бил обвинен, че съм убил Джендър, защото това по някакъв начин би ми позволило да напредна в моите изследвания на човешкия мозък, то аз го отричам. Не е така. Не съм убил Джендър.