Айзък Азимов - Роботите на зората

Онова, което действително е от значение, е въпросът за изследването и заселването на Галактиката: дали то да бъде проведено единствено от нас, аврорианците, дали да го направим съвместно с останалите Външни светове, или да го оставим на Земята. Д-р Амадиро и Глобалистите предпочитат аврорианците сами да се нагърбят със задачата; д-р Фастълф иска тя да бъде оставена на Земята.

Ако можем да уредим този въпрос, тогава въпросът с робота може да бъде оставен за уреждане от гражданския съд, а въпросът с държанието на землянина вероятно ще стане спорен и бихме могли просто да се отървем от него.

Следователно, нека започна с въпроса, дали д-р Амадиро е готов да приеме позицията на д-р Фастълф в името на постигането на единство в решението, или дали д-р Фастълф е готов да приеме позицията на д-р Амадиро в името на същата крайна цел.

Той замълча и зачака.

— Съжалявам, господин Председател — каза Амадиро, — но трябва да настоя земляците да бъдат изолирани на тяхната планета, а Галактиката да бъде заселена само от аврорианци. Бих направил компромис обаче, дотолкова, че и на останалите Външни светове да бъде позволено да участват в заселването, ако така бихме избегнали излишни караници помежду си.

— Разбирам — каза Председателят. — Вие, д-р Фастълф, бихте ли изоставили своите позиции предвид това твърдение?

— Компромисът на д-р Амадиро едва ли съдържа нещо в себе си, господин Председател — отвърна Фастълф. — Бих предложил по-съществен компромис. Защо планетите в Галактиката не бъдат отворени еднакво и за космолитите, и за земляните? Галактиката е голяма и ще има място за всички. Бих се съгласил с подобно положение.

— Без съмнение — възрази бързо Амадиро, — защото това не е никакъв компромис. Над осем милиардното население на Земята надвишава повече от два пъти населението на всички Външни светове, взети заедно. Земляните живеят кратко и подменят бързо своите загуби. Те не зачитат като нас отделният човешки живот. Ще завладеят новите планети на всяка цена, при това ще се размножат като насекоми и ще окупират Галактиката, още преди ние да сме започнали. Да се предостави на Земята привидно равен шанс за заселване на Галактиката, означава да им дадем Галактиката — а това не е равенство. Земляните трябва да се ограничат със Земята.

— Какво ще кажете, д-р Фастълф? — попита Председателят.

Фастълф въздъхна.

— Моите възгледи са документирани. Сигурен съм, че няма нужда да ги повтарям. Д-р Амадиро предвижда използването на хуманоидни роботи за изграждането на заселнически планети, където в последствие аврорианците ще мигрират наготово. Но той не разполага с хуманоидни роботи. Не може да ги конструира, а проектът му не би се осъществил, дори и да имаше такива роботи. Не е възможен никакъв компромис, освен ако д-р Амадиро принципно не се съгласи земляните да могат поне да участват в заселването на новите планети.

— Тогава не е възможен никакъв компромис — отсече Амадиро.

Председателят изглеждаше раздразнен.

— Боя се, че един от вас двамата трябва да отстъпи. Нямам намерение да оставя Аврора да бъде разпокъсана в една емоционална оргия, произтичаща от толкова незначителен въпрос.

Той погледна безучастно към Амадиро, като се стараеше да не показва с вида си нито предпочитание, нито неодобрение.

— Вие възнамерявате да използвате повреждането на робота Джендър като довод против възгледите на Фастълф, така ли?

— Да — отвърна Амадиро.

— Чисто емоционален довод. Възнамерявате да обявите, че Фастълф се опитва да срази вашите възгледи, като нарочно е направил така, че хуманоидните роботи да изглеждат по-малко полезни, отколкото са в действителност.

— Той се опитва да прави точно това…

— Клевета! — вметна Фастълф с тих глас.

— Не и ако мога да го докажа, което мога — отвърна Амадиро. — Доводът може и да е емоционален, но е убедителен. Разбирате това, господин Председател, нали? Моята гледна точка сигурно ще победи, но сама по себе си няма да представлява нищо. Бих предложил да накарате д-р Фастълф да приеме своето неизбежно поражение и да спести на Аврора огромната скръб от един спектакъл, който ще отслаби положението ни сред Външните светове и ще разклати нашата собствена вяра в самите нас.

— Как можете да докажете, че д-р Фастълф е повредил робота?

— Самият той признава, че е единственото човешко същество, което е могло да го направи. Знаете това.

— Знам — каза Председателят, — но исках да ви чуя да го казвате не на своите избиратели, не на средствата за масова информация, а на мен — лично. А вие направихте точно обратното.