Айзък Азимов - Роботите на зората

— За протокола, да — отвърна Бейли. — Единият е Данил Оливо, хуманоиден робот, а другият е Жискар Ревентлов, по-възрастен нехуманоиден робот.

— Благодаря — каза Председателят. — Продължете.

— Когато напуснахме територията на Института, разбрахме, че нашият аеромобил е бил повреден.

— Повреден? — стреснато попита Председателят. — От кого?

— Не знаем, но това е станало на територията на Института. Бяхме поканени, така че персоналът на Института е знаел, че ще бъдем там. Нещо повече, никой друг не би могъл да се озове там, без поканата и знанието на персонала на Института. Ако това е вярно, би трябвало да се заключи, че повредата е могла да бъде извършена единствено от някой от Института, но и това би било невъзможно — освен по указанията на самия д-р Амадиро, което също би било немислимо.

— Изглежда мислите много за немислимото — намеси се Амадиро. — Аеромобилът прегледан ли е от квалифициран специалист, за да се удостовери, че наистина е бил повреден? Не е ли възможно да е било естествено счупване?

— Не е преглеждан, сър — отвърна Бейли, — но Жискар, който е квалифициран шофьор и който често е карал именно този аеромобил, твърди, че той е бил повреден.

— А той е от персонала на д-р Фастълф, и е програмиран от него, и получава ежедневно заповедите си от него — добави Амадиро.

— Да не би да намеквате… — започна Фастълф.

— Нищо не намеквам. — Амадиро повдигна ръка в знак на отрицание. — Просто изказвам едно твърдение — за протокола.

Председателят се размърда.

— Моля мистър Бейли от Земята да продължи!

— Когато аеромобилът се повреди, се оказа, че ни преследват други. — каза Бейли.

— Други? — попита Председателят.

— Други роботи. Те пристигнаха, но по това време моите роботи си бяха отишли.

— Един момент — прекъсна го Амадиро. — Какво беше вашето състояние по това време, мистър Бейли?

— Не бях много добре.

— Не много добре? Вие сте землянин и не сте пригоден към друг живот, освен към изкуствено поддържания живот във вашите Градове. Вие се чувствате притеснен на открито. Не е ли така, мистър Бейли? — попита Амадиро.

— Да, сър.

— А снощи беше в разгара си страшна гръмотевична буря, както, сигурен съм, Председателят си спомня. Не би ли било по точно да се каже, че сте бил твърде зле? Наполовина в съзнание, ако не и по-лошо?

— Бях доста зле — призна с неохота Бейли.

— Тогава как така вашите роботи са си бил отишли? — попита остро Председателят. — Не би ли следвало да останат с вас, щом сте бил зле?

— Аз им заповядах да се махнат, господин Председател.

— Защо?

— Реших, че така ще е най-добре — отвърна Бейли — и ще обясня защо, ако ми позволите да продължа.

— Продължете.

— Нас наистина ни преследваха, защото преследващите ни роботи дойдоха малко след като моите роботи си бяха тръгнали. Преследвачите ме попитаха къде са роботите и аз им казах, че съм ги отпратил. Чак след това те попитаха дали не съм зле. Казах им, че не съм и те ме оставиха, за да продължат да търсят моите роботи.

— Да търсят Данил и Жискар? — попита Председателят.

— Да, господин председател. За мен беше ясно, че им е било строго заповядано да намерят роботите.

— От какво ви стана ясно?

— Макар, че очевидно бях зле, те попитаха за роботите преди да попитат за моето състоянието. После, по-късно, те ме изоставиха болен, за да ги издирят. Трябва да са получили невероятно строги заповеди за търсенето на моите роботи, или в противен случай не би било възможно да изоставят едно очевидно болно човешко същество. Всъщност, аз подозирах, че те ще търсят моите роботи и затова ги бях отпратил. Сметнах за най-важно да ги опазя да не попаднат в неупълномощени ръце.

— Господин Председател, — каза Амадиро — мога ли на това място да продължа да разпитвам мистър Бейли, за да покажа несъстоятелността на неговите твърдения?

— Можете.

— Мистър Бейли. — продължи Амадрио. — След като вашите роботи са ви оставили, вие сте бил сам, нали?

— Да, сър.

— Следователно нямате запис на събитията? Самият вие не сте носили приспособления за запис, нали? Нямате такова приспособление?

— Не на трите ви въпроса, сър.

— И сте бил зле?

— Да, сър.

— Силно объркан? Вероятно прекалено зле, за да си спомняте ясно?

— Не, сър. Спомням си съвсем ясно.

— Вероятно така бих си и помислил, но като нищо може да сте бил в безсъзнание или да сте халюцинирали. При това положение, изглежда ясно, че онова, което са ви казали роботите, или всъщност самата им поява, са доста съмнителни като факти.