Айзък Азимов - Роботите на зората

— Отричам! Напълно! Нищо от казаното не е истина — отвърна му Амадиро. Беше изминало доста време, откакто престана да се усмихва. — Землянинът може да предостави запис на целия ни разговор и без съмнение би изтъкнал, че съм го задържал, като съм говорил по-обстойно, като съм го поканил да го разведа из Института, като съм го поканил на вечеря — но всичко това може да се разгледа със същия успех като стремеж да се покажа учтив и гостоприемен. Може би се поддадох на известната доза симпатия, която изпитвам към земляните, но това е всичко. Отричам неговите заключения и онова, което той каза, не струва нищо пред моето отрицание. Репутацията ми не е такава, че една проста спекулация да може да убеди когото и да било, че съм един хитър заговорник, както твърди този землянин.

Председателят почеса замислено бузата си и каза:

— Разбира се, аз нямам намерение да ви обвинявам въз основа на онова, което каза землянинът до момента. Мистър Бейли, ако това е всичко, то е интересно, но не е достатъчно. Имате ли да ни кажете още нещо, което да е от значение? Предупреждавам ви, че ако не е така, то аз вече изгубих всичкото време, което мога да си позволя.

— Има още един въпрос, на който бих искал да се спра, господин Председател — каза Бейли. — Може би сте чували за Гладиа Делмар — или Гладиа от Солария. Тя самата се нарича просто Гладиа.

— Да, мистър Бейли — потвърди Председателя с леко раздразнение в гласа си. — Чувал съм за нея. Гледал съм хипервълновото шоу, в което вие двамата играехте толкова забележителни роли.

— Тя е имала връзка с робота Джендър в продължение на много месеци. Всъщност към края, той е станал неин съпруг.

Неблагосклонния поглед на Председателя към Бейли се превърна в изцъклено втренчване.

— В какво ?

— Съпруг, господин Председател.

Фастълф, който се изправи наполовина в стола си, седна отново с обезпокоен вид.

— Това е незаконно — рязко отсече Председателят. — По-лошо, това е абсурдно. Тя не би могла да забремене от един робот. Не могат да имат деца. Статутът на съпруг — или на съпруга — никога не се признава, без да е изразено някакво желание за деца — при условие, че те им се разрешат. Мисля, че дори един землянин би трябвало да го знае.

— Наясно съм с това, господин Председател — каза Бейли. — А също и Гладиа. Сигурен съм в това. Тя не използва думата „съпруг“ в нейния законов смисъл, а в емоционалния. Тя е смятала Джендър за свой съпруг. Изпитвала е към него такива чувства, каквито би изпитвала към един съпруг.

Председателят се обърна към Фастълф.

— Вие знаехте ли за това, д-р Фастълф? Бил е робот от вашия персонал.

— Знаех, че го харесва — отвърна Фастълф, очевидно смутен. — Подозирах, че го използва за сексуални цели. Обаче не знаех нищо за тази незаконна шарада, докато мистър Бейли не ми каза.

— Тя е соларианка — продължи Бейли. — Нейното понятие за „съпруг“ не е като аврорианското.

— Очевидно не — съгласи се Председателят.

— Но тя е имала достатъчно здрав разум да задържи това за себе си, господин Председател. Гладиа никога не е говорила за тази шарада, както я нарече д-р Фастълф, пред нито един аврорианец. Каза го на мен онзи ден, защото искаше да ме насърчи в разследването на нещо, което е означавало толкова много за нея. Но мисля, че не би използвала тази дума дори и пред мен, ако не знаеше, че съм землянин и бих я разбрал правилно — а не като един аврорианец.

— Много добре — каза Председателят. — Бих го нарекъл минимална проява на здрав разум — за една соларианка. Това ли е другият въпрос, на който искахте да се спрете?

— Да, господин Председател.

— В такъв случай, той изобщо не ни засяга и не може да бъде включен в нашите обсъждания.

— Господин Председател, остана ми да задам само още един въпрос. Един въпрос. Дузина думи, сър, и ще свърша. — Бейли изрече това възможно най-сериозно, защото всичко зависеше именно от този момент.

Председателят се поколеба.

— Съгласен. Един последен въпрос.

— Да, господин Председател, — На Бейли му се прииска да излае думите, но се въздържа. Не повиши тон. Нито посочи с пръст. Всичко зависеше от този миг. След всичко Бейли беше стигнал най-накрая дотук. Той си спомни предупреждението на Фастълф и каза почти небрежно: — Как така д-р Амадиро знаеше, че Джендър е бил съпруг на Гладиа?

— Какво? — Гъстите бели вежди на Председателя подскочиха нагоре от изненада. — Кой е казал, че той знае?

След такъв директен въпрос Бейли можеше да продължи: