Айзък Азимов - Роботите на зората

— Не, няма — измърмори Фастълф, — при никакви условия.

— Но, господин Председател — продължи Бейли, — д-р Фастълф не е единственият, който държи ключа към тайната на проектирането и конструирането на хуманоидни роботи.

— Не ли? — възкликна Председателят. — Кой друг би могъл да я знае? Самият д-р Фастълф изглежда удивен от вашето изявление, мистър Бейли. — (За първи път той не добави „от Земята“.)

— Наистина съм удивен — съгласи се Фастълф. — Доколкото ми е известно, аз определено съм единственият. Не знам какво иска да каже мистър Бейли.

— Подозирам, че и мистър Бейли не знае — вметна Амадиро с леко изкривени устни.

Бейли се почувства обграден. Той местеше поглед от един към друг и почувства, че никой от тях — никой — не беше на негова страна.

— Не е ли вярно — попита Бейли, — че всеки един хуманоиден робот го знае? Вероятно не съзнателно, не и дотолкова, че да е в състояние да дава инструкции по въпроса — но в него със сигурност има информация, нали? Ако един хуманоиден робот бъде разпитан по съответен начин, неговите отговори и реакции биха издали дизайна и конструкцията му. В крайна сметка, при достатъчно време и правилно формулирани въпроси, един хуманоиден робот би доставил информацията, която прави възможно проектирането и конструирането на други хуманоидни роботи. Накратко, устройството на никоя машина не може да представлява загадка, ако самата машина е в ръцете ви за достатъчно за дълбочено изследване.

Фастълф изглеждаше потресен.

— Разбирам какво искате да кажете, мистър Бейли, и вие сте прав. Никога не се бях сещал за това.

— Моите уважения, д-р Фастълф — каза Бейли, — но трябва да кажа, че подобно на всички аврорианци, вие имате изключително индивидуалистична гордост. Вас ви задоволява напълно съзнанието, че сте най-добрият роботик, единственият роботик, който е в състояние да конструира хуманоиди — и така оставате сляп за очевидното.

Председателят се отпусна в усмивка.

— Хванаха ви, д-р Фастълф. Чудех се защо толкова ревностно настоявате, че сте единственият, който притежава ноу-хауто за унищожаването на Джендър, след като това отслабва толкова много вашето политическо положение. Сега виждам ясно, че по-скоро бихте оставили да рухне политическото ви положение, отколкото вашата изключителност.

Фастълф видимо се изнерви.

Колкото до Амадиро, той се намръщи и попита:

— Това има ли нещо общо с проблема, който обсъждаме?

— Да, има — увереността на Бейли се възвърна. — Не можете да изкопчите информация направо от д-р Фастълф. Не можете да наредите на своите роботи да го наранят, да го измъчват — примерно, — докато той открие тайната си. Вие самият също не можете да му навредите, заради охраната от неговия персонал. Можете обаче, да изолирате един робот и можете да накарате други роботи да ви го доведат, когато присъстващото човешко същество е в прекалено лошо здравословно състояние, за да вземе необходимите мерки и да ви попречи. Всички събития от вчерашния следобед бяха част от един набързо импровизиран план, според който е трябвало да се доберете до Данил. Вие съобразихте тази възможност още когато настоях да се видя с вас в Института. Ако не бях отпратил моите роботи, ако не бях просто достатъчно добре, за да настоя, че съм добре и да пратя вашите роботи в погрешна посока, щяхте да го хванете. И накрая щяхте да се доберете до тайната на хуманоидните роботи чрез един дълго подготвян анализ на поведението и реакциите на Данил.

— Господин Председател — каза Амадиро, — протестирам. Никога досега не съм чувал толкова злостно отправена клевета. Всичко това се базира върху фантазиите на един болен човек. Ние не знаем — и вероятно никога няма да успеем да разберем — дали аеромобилът наистина е бил повреден; а дори и да е бил, то от кого; дали роботите наистина са преследвали аеромобила и наистина са говорили с мистър Бейли, или не. Той просто трупа своите изводи един след друг върху съмнителните показания за тези събития, чиито единствен свидетел е бил той — и то в момент, когато е бил наполовина откачил от страх и може да е халюцинирал. Нищо от казаното не би имало стойност пред съда, дори за един миг.

— Ние не сме в съда, д-р Амадиро — каза Председателя, — а мой дълг е да изслушвам всичко, което би могло да е свързано с обсъждания въпрос.

— Това не е свързано, господин Председател. Това е паяжина.

— И все пак се крепи по някакъв начин. Не намирам засечка в логиката на мистър Бейли. Ако приемем за вярно онова, което той твърди, че е преживял, тогава в неговите заключения определено има логика. Отричате ли всичко това, мистър Амадиро? Повреждането на аеромобила, преследването, намерението да си присвоите хуманоидния робот?