Айзък Азимов - Роботите на зората

— Удивително, мистър Бейли.

— Въобще не е удивително, д-р Амадиро. Вие изгубихте. Дори и да успеете да пробутате на аврорианците своята теза, че д-р Фастълф е унищожил Джендър, дори и да докарате д-р Фастълф до състояние на политическа импотентност, дори и вашият проект за заселване с помощта на роботи да бъде одобрен от Парламента и аврорианското население, с това само ще спечелите време. В момента, в който аврорианците осъзнаят какво се крие зад вашия проект, те ще се обърнат срещу вас. Затова, може би ще е по-добре да сложите край на своята кампания срещу д-р Фастълф и да се срещнете с него, за да постигнете някакъв компромис, с който заселването на новите светове от земляците да бъде представено така, че да не представлява заплаха за Аврора или за Външните светове изобщо.

— Удивително, мистър Бейли — за втори път каза Амадиро.

— Нямате избор — категорично му заяви Бейли.

Без да бърза, Амадиро отвърна с развеселен глас:

— Като казвам, че забележките ви са удивителни, нямам предвид тяхното съдържание, а това, че изобщо си правите труда да ги споделяте — и че си мислите, че те струват нещо.

Бейли проследи, как Амадиро се прицели към своето последно парче сладкиш и го напъха наполовина в устата си с нескривано удоволствие.

— Много е вкусно — каза Амадиро, — но съм прекалено запален по яденето. За какво говорехме? А, да. Мистър Бейли, да не би да си мислите, че сте открили нещо велико? Че съм ви казал нещо, което все още да не е известно на нашите планети? Че моите планове представляват опасност, и че аз ги дрънкам на всеки срещнат? Предполагам, че си мислите, че ако приказвам достатъчно дълго време, все ще изтърся някоя глупост, от която вие да се възползвате. Бъдете сигурен, че едва ли ще стане така. Моите проекти за създаване на все по-хуманоидни роботи, семейства от роботи и култура, която да се доближава възможно най-много до човешката, са протоколирани. Те са на разположение на Парламента и на всеки, който би се заинтересувал от тях.

— Запозната ли е с тях широката публика? — попита Бейли.

— Вероятно не. Широката публика си има своите предпочитания и се интересува повече от следващото ядене, следващото хипервълново шоу и следващата среща по космически футбол, отколкото от следващия век или следващото хилядолетие. Но въпреки това, широката публика ще приеме моите проекти със същото задоволство, както и онези представители на интелигенцията, които вече са запознати с тях. Онези, които ще възразят, няма да бъдат толкова много, че да заслужават внимание.

— Как можете да сте сигурен в това?

— Колкото и да е странно, мога. Боя се, че не разбирате дълбочината на чувствата, които аврорианците — и космолитите като цяло — питаят спрямо земляните. Не споделям тези чувства, напомням ви, и лично аз, например, не се смущавам ни най-малко от вашето присъствие. Не изпитвам онзи примитивен страх от зараза, не си въобразявам, че миришете лошо, не ви приписвам най-разнообразни черти на характера, които намирам за обидни, не мисля, че вие и вашите съграждани кроите заговори как да ни отнемете живота и да откраднете всичко, което притежаваме — но огромното болшинство аврорианци имат точно такова отношение. Може да не го показват и може да се насилват да бъдат много учтиви с отделните земляни, които им се сторят, че са безобидни, но ако решите да ги подложите на изпитание, цялата им омраза и подозрение ще лъснат на бял свят. Кажете им, че земляните се готвят да плъзнат по новите светове и да изпреварят останалите в овладяването на Галактиката, и те ще надигнат вой да се разруши Земята, за да не се стигне до там.

— Дори ако алтернативата е общество от роботи?

— Разбира се. Вие не разбирате и нашето отношение към роботите. Ние сме близки с тях. Ние се чувстваме добре с тях.

— Не. Те са ваши слуги. Вие усещате своето превъзходство над тях и се чувствате добре само ако това превъзходство съществува. Ако ви застраши размяна на ролите, при което те ще ви превъзхождат, вие ще се ужасите.

— Говорите така, само защото по този начин биха реагирали земляните.

— Не. Вие не ги допускате в Личните. Това е симптоматично.

— Те нямат нужда да влизат там. Имат си свои приспособления за миене и не се изхождат. Разбира се, те не са хуманоидни. Ако бяха, може би нямаше да правим това разграничение.

— Тогава ще се боите още повече от тях.

— Ами? — възкликна Амадиро. — Това е глупаво. Да не би да се боите от Данил? Ако трябва да вярвам на онова хипервълново шоу — а признавам, че не смятам, че бих могъл, — у вас се е зародила завидна привързаност към него. И сега я усещате, нали?