Айзък Азимов - Роботите на зората

Амадиро се захили и лицето му се изкриви в крива усмивка.

— Сигурен съм, че сте прав във всяко едно отношение, мистър Бейли, но наистина добре стана, че го казахте. Знаете, скъпи ми господине, че записвам този разговор — казах ви още в самото начало — и се радвам, че стана така. Възможно е д-р Фастълф да изтрие последната част от разговора, но ви уверявам, че аз няма да го направя. От онова, което казахте, стана ясно, че той се е постарал твърде много да изобрети начин, по който да ми навреди физически със своите роботи — дори да ме убие, ако успее да го направи. Докато от този разговор — както и от който и да било друг — не си личи аз да имам някакви планове да му навредя физически — на него, или дори на вас. Кой от нас двамата е негодник, мистър Бейли? Мисля, че сте разбрали и че в такъв случай с това можем да приключим нашата среща.

Той се изправи все така широко усмихнат. Бейли преглътна сухо и се изправи на свой ред почти по инерция.

— Все пак — каза Амадиро, — имам да добавя още едно нещо. То няма нищо общо с нашите малки неприятности тук, на Аврора — тези на Фастълф и моите. Свързано е по-скоро с един лично ваш проблем, мистър Бейли.

— Мой проблем?

— Може би трябваше да кажа проблем на Земята. Предполагам, че сте много загрижен да отървете бедния Фастълф от неговата собствена глупост защото смятате, че по такъв начин ще дадете шанс на вашата планета да се разшири. Не се надявайте, мистър Бейли. Грешите много, да не кажа че сте обратен, както гласи един вулгарен израз, на който попаднах веднъж в някаква ваша историческа повест.

— Не ми е познат този израз — вдървено отвърна Бейли.

— Имам предвид, че не разсъждавате правилно, а си представяте нещата наопаки. Разбирате ли, когато моята гледна точка спечели в Парламента — и забележете, че казвам „когато“, а не „ако“ — Земята ще бъде принудена да остане в своята планетарна система, признавам, но това ще й бъде само от полза. Пред Аврора ще се отвори възможността за разрастване и основаване на една безгранична империя. Ако при това положение сме сигурни, че Земята ще си остане просто Земя и нищо повече, тогава тя няма да ни създава грижи. След като ще имаме на разположение цялата Галактика, няма да оспорваме на земляните тяхната единствена планета. Дори бихме могли да решим да превърнем Земята в една толкова удобна за обитаване от народа й планета, колкото би било разумно.

От друга страна, мистър Бейли, ако аврорианците направят така, както иска д-р Фастълф, и позволят на Земята да изпрати заселнически групи, то няма да мине много време, преди те да си дадат сметка, че Земята ще превземе Галактиката и че ние ще бъдем обградени и задушени, че ще бъдем обречени на разпад и смърт. След което, няма да мога да направя нищо. Моето твърде любезно благоразположение спрямо земляните няма да бъде в състояние да устои на всеобщия взрив на аврорианското подозрение и предразсъдъци и тогава Земята ще загази много.

Така че, мистър Бейли, ако наистина сте загрижен за вашето население, би трябвало да направите така, че Фастълф да не успее да натрапи на нашата планета своя много подвеждащ план. Би трябвало да сте мой верен съюзник. Помислете си. Уверявам ви, че ви казвам това от най-искрени приятелски чувства към вас и защото ви харесвам — вас и вашата планета.

Амадиро се беше усмихнал възможно най-широко, но този път вълкът в него ясно прозираше.

Бейли и неговите роботи последваха Амадиро извън стаята и надолу по коридора.

Амадиро спря неочаквано пред някаква врата и попита:

— Няма ли да решите да ползвате нашите удобства, преди да си тръгнете?

За миг Бейли смутено се смръщи, защото не го разбра. После, благодарение на своя собствен опит с историческите романи, си спомни какво означаваше остарелият израз, които Амадиро употреби.

— Имаше един генерал от древното минало — отвърна той, — чието име съм забравил, който като си спомнял за внезапно обхващалите го остри нужди по време на бойни действия, веднъж казал: „Никога не пропускай да се изпикаеш.“

Амадиро широко се усмихна и отвърна:

— Прекрасен съвет. Също толкова добър, колкото и моят съвет да се замислите сериозно над онова, което ви казах. Но виждам, че въпреки това се колебаете. Навярно не си мислите, че ви подлагам клопка. Повярвайте ми, аз не съм варварин. Вие сте мой гост и дори само заради това сте в пълна безопасност.

— Ако се колебая — предпазливо рече Бейли, — то е само защото се чудя, дали е редно да ползвам вашите… ъ… удобства, като се има предвид, че не съм аврорианец.