Айзък Азимов - Роботите на зората

Мълчанието на Бейли беше красноречиво и Амадиро се възползва от своето предимство.

— Точно в този момент — продължи той, — на вас не ви пука, че Жискар стои прав в нишата, мълчалив и не реагиращ, но съдейки по пестеливата символика на езика на тялото мога да позная, че не се чувствате удобно от факта, че и Данил е принуден да прави същото. Смятате, че видът му е прекалено човешки, за да бъде третиран като робот. Нещо повече, не се боите от него, защото прилича на човек.

— Аз съм землянин. Ние имаме роботи — отвърна Бейли, — но не и такава култура. Не можете да съдите по мен.

— Ами Гладиа, която е предпочела Джендър пред човешките същества…

— Тя е соларианка. Не можете да съдите и по нея.

— Тогава вие по какво можете да съдите? Вие само си играете на предположения. За мен е очевидно, че ако един робот прилича достатъчно на човек, той ще бъде приеман като човек. Вие изисквате ли от мен доказателство, че аз не съм робот? Фактът, че изглеждам като човек е достатъчен. В крайна сметка, нас няма да ни интересува, дали новата планета е заселена от аврорианци, които са истински хора, или само на външен вид приличат на хора, щом като вече няма да можем да ги различаваме. Но — хора или роботи, — заселниците ще бъдат аврорианци и в двата случая, не земляни.

Бейли или се разколеба в своята увереност.

— Ами ако никога не успеете да разберете как да направите хумлнондния робот? — настъпи той неубедително.

— Защо си мислите, че няма да успеем? Забележете, че казвам „ние“. Тук играят роля мнозина от нас.

— Може би дори произволно голям брой посредствени хора не се равняват на един гений.

— Ние не сме посредствени — рязко отсече Амадиро. — А и на Фастълф може все пак да му се стори изгодно да дойде при нас.

— Не мисля така.

— Аз пък — да. Няма да му хареса да остане без власт в Парламента, а когато нашите планове за овладяване на Галактиката напреднат и той разбере, че не може да ни спре, сигурно ще се присъедини към нас. Би било напълно човешко да го направи.

— Не мисля, че ще спечелите — натърти Бейли.

— Защото си въобразявате, че с това ваше разследване ше оневините Фастълф и ще обвините мен, или може би някой друг.

— Може би — отчаяно отвърна Бейли.

Амадиро поклати глава.

— Приятелю, ако смятах, че нещо, което бихте извършили, щеше да провали моите планове, щях ли да си седя спокойно и да гледам как ме съсипвате?

— Не го и правите. Напротив, правите всичко възможно да прекратите това разследване. Нямаше да си правите труда, ако бяхте убеден, че с нищо не мога да ви попреча.

— Добре — отстъпи Амадиро, — можете да ми попречите, като деморализирате някои членове на Института. Не представлявате опасност, но можете да ми създадете неприятности — а не бих искал да се стига и дотам. Така че, ако е по силите ми, ше си спестя неприятностите — но ще го направя благоразумно, меко и справедливо. Ако наистина представлявахте опасност…

— Какво щяхте да направите тогава, д-р Амадиро?

— Можех да издействам да ви хванат и да ви затворят, докато получите присъда. Не мисля, че аврорианците като цяло биха се загрижили прекалено много за това, какво бих си позволил да сторя на един землянин.

— Опитвате се да ме заплашите — отвърна Бейли, — но това няма да стане. Знаете много добре, че не можете и с пръст да ме докоснете в присъствието на моите роботи.

— Не ви ли е идвало наум — възрази Амадиро, — че мога да повикам стотина робота? Какво ще представляват вашите двама пред тях ?

— И сто не могат да ми навредят. Те не правят разлика между аврорианци и земляни. Аз съм човек и за мен важат трите закона.

— Могат да ви обездвижат напълно — без да ви навредят, — докато вашите роботи бъдат унищожени.

— Не мисля така — каза Бейли. — Жискар ви чува и ако дори само се опитате да повикате вашите роботи, Жискар ше обездвижи вас. Той се придвижва много бързо, а след като това стане, вашите роботи ще са безпомощни, дори и да успеете да ги повикате. Те ще могат да разберат, че всеки техен опит да ме доближат ще доведе до вашето нараняване.

— Искате да кажете, че Жискар ще ме нарани?

— За да ме предпази от нараняване? Разбира се. Той ще ви убие, ако се наложи.

— Не може да бъде.

— Напротив — продължаваше Бейли. — На Данил и Жискар им е заповядано да ме защитават. В това отношение, действието на Първия закон е подсилено с цялото умение, което притежава д-р Фастълф — и то конкретно спрямо мен. Не са ми го обяснявали подробно, но съм съвсем сигурен, че това е самата истина. Ако моите роботи трябва да избират между това, дали да бъдете наранен вие, или аз — макар и да съм землянин, — няма да се поколебаят в своя избор. Предполагам, че си давате прекрасно сметка, че д-р Фастълф не е особено загрижен да обезпечи вашето благополучие.