Айзък Азимов - Роботите на зората

— Моля, продължавайте.

— Във всяко едно ориентирано към роботи общество, както в случая нашето, най-лесното решение би било да се изпратят роботи като заселници. Роботите биха изградили обществото и планетата, а всички ние бихме могли да ги последваме без да се прави подбор, тъй като новата планета би била също толкова удобна и пригодена към нашите изисквания, колкото и старите. По този начин ще стане възможно покоряването на нови светове, без така да се каже, да трябва да напускаме своя роден дом.

— Роботите няма ли да създадат по-скоро свой собствен свят, отколкото човешки, за който вие говорите?

— Точно така, ако изпратим роботи, които не са нищо друго, освен роботи. Имаме обаче възможността да изпратим хуманоидни роботи като Данил тук, които до построят общество за самите себе си, а следователно и за нас. Д-р Фастълф обаче не смята така. Той намира за по-уместно човешките същества сами да изградят новите общества на чуждите, отблъскващи планети. За съжаление Фастълф не си дава сметка, че това не само би коствало живота на невероятно много човешки същества, но и би довело до създаването на свят, оформен в резултат на действието на катастрофални събития, свят, който изобщо няма да има нищо общо с познатите ни светове.

— Както Външните светове се различават от Земята и помежду си?

За миг жизнерадостният поглед на Амадиро угасна и той се замисли.

— Всъщност, мистър Бейли, вие засягате един много важен проблем. Аз говоря единствено за Аврора. Външните светове наистина се различават помежду си и повечето от тях никак не ми харесват. За мен е ясно — въпреки, че е възможно да съм предубеден, — че Аврора, най-старият от Външните светове, е освен това и най-добрият и най-преуспяващият. Не искам да има много разнообразни нови светове, от които вероятно само някои ще бъдат действително ценни. Искам да има много Аврори — и затова искам новите светове да бъдат превърнати в Аврори преди човешките същества да стъпят там. Затова се наричаме „Глобалисти“, между другото. Ние сме загрижени за този именно наш глобус — Аврора — и никой друг.

— Не намирате ли нищо хубаво в разнообразието, д-р Амадиро?

— Ако разнообразните форми са еднакво добри, може би да, но ако някои — или повечето — са по-изостанали, каква ще е ползата от това за човечеството?

— Кога ще започнете работата си в това направление?

— Когато ще имаме на разположение хуманоидни роботи, които да я свършат. Засега съществуваха само двата робота на Фастълф, един от които той унищожи и остана само Данил. — Погледът му се плъзна за миг към Данил.

— Кога ще разполагате с хуманоидни роботи?

— Трудно е да се каже. Все още не сме достигнали нивото на Фастълф.

— Макар че той е сам, а вие сте много, така ли, д-р Амадиро?

Амадиро леко присви рамене.

— Напразно си пилеете сарказма, мистър Бейли. Фастълф ни беше изпреварил още в началото и макар че Институтът съществуваше в зародиш отдавна, заработихме на пълни обороти едва от две години насам. Освен това, не само че ще трябва да наваксаме преднината на Фастълф, но и ще трябва да го изпреварим. Данил е добро постижение, но той е само прототип и не е достатъчно усъвършенстван.

— В какво отношение ще трябва да се подобрят хуманоидните роботи в сравнение с Данил?

— Явно ще трябва да станат още по-хуманоидни. Ще трябва да бъдат от двата пола и да има някакъв еквивалент на деца. Нужно ни е потомствено разклонение, за да се изгради на планетите едно доближаващо се до човешкото общество.

— Струва ми се, че виждам някои пречки, д-р Амадиро.

— Без съмнение. Много са. Кои пречки съзряхте вие, мистър Бейли?

— Ако направите толкова хуманоидни роботи, че те да изградят едно човешко общество, и ако те се възпроизвеждат с потомствено разклонение и от двата пола, как ще можете после да ги различавате от човешките същества?

— Това от значение ли е?

— Може би. Ако тези роботи се доближават прекалено много до човешките същества, те могат да се слеят с аврорианското общество и да станат част от човешките семейни групи и да не могат вече да служат на завоевателски цели.

Амадиро се изсмя.

— Явно тази мисъл е породена в главата ви от привързаността на Гладиа Делмар към Джендър. Както виждате, знам нещичко за вашата среща с онази жена от моя разговор с Гремионис и с д-р Василия. Напомням ви, че Гладиа е от Солария и нейната представа за съпруг не се припокрива задължително с аврорианската.