Айзък Азимов - Роботите на зората

— Доста необикновени хора, предполагам.

— Твърде необикновени. По-точно, хора, които не са дотам зависими от тълпите себеподобни, че да им липсва куражът да се сблъскат с пустошта. Хора, които дори я предпочитат, които биха желали самите те да работят и сами да решават своите проблеми, а не да се крият в стадото, където бремето се разпределя равномерно и твоят собствен товар е на практика нулев. Индивидуалисти, мистър Бейли. Индивидуалисти!

— Разбирам.

— А нашето общество се крепи на това. Всяка насока, в която са се развивали Външните светове, задълбочава още повече нашата индивидуалност. На Аврора, ние се гордеем, че сме хора, а не сбутани една в друга овце, както на Земята. Просто вашето общество е по-различно и аз не го намирам достойно за възхищение, но на вас, предполагам, то вдъхва успокоение и ви се струва идеално.

— Какво общо има това с основаването на Института, д-р Амадиро?

— Дори гордият и здрав индивидуализъм има своите недостатъци. Най-великите умове — работейки самостоятелно, макар и в продължение на векове — не могат да постигнат бърз напредък, ако отказват да споделят своите открития. Някой здраво оплетен възел може да отнеме за разнищването си цяло столетие на един учен, а в това време някой негов колега да е достигнал до решението и дори да не подозира за съществуването на проблема, който може да се реши по този начин. Създаването на Института представлява опит — най-малкото в тясната област на роботиката — да се приложи принципът на обединеното мислене.

— Дали заплетеният възел, който визирате, не е случайно конструирането на хуманоиден робот?

Погледът на Амадиро блесна.

— Да, това е очевидно, нали? Преди двадесет и шест години новата математическа система на Фастълф, която той нарича „междугрупов анализ“, направи възможно проектирането на хуманоидния робот — но той запази тази система за себе си. Години по-късно, когато бяха премахнати всички технически пречки, той и д-р Сартън приложиха теорията в конструирането на Данил. После Фастълф завърши сам и Джендър. Но всички тези технически подробности също бяха запазени в тайна. Повечето роботици свиха рамене и решиха, че това е нещо естествено. Оставаше им само да се опитват — индивидуално — да разрешат сами трудностите. На мен, от друга страна, ми хрумна да основа Институт, в който тези усилия да се обединят. Не беше лесно да убедя останалите роботици в ползата от този план, нито пък да склоня Парламента да ни финансира предвид ужасната съпротива от страна на Фастълф, нито пък да устоим през тези усилни години. Но ето ни днес тук.

— Защо д-р Фастълф се е противил? — попита Бейли.

— Обикновена самовлюбеност на първо място — за което нямам никаква вина, както се досещате. Всички ние сме самовлюбени по природа. Тук се касае обаче за границите на индивидуализма. Работата е там, че Фастълф се смята за най-великия роботик на всички времена и че смята също така хуманоидният робот за свое особено постижение. Не иска това постижение да се повтори от група роботици, които взети поотделно са безлични в сравнение с него. Допускам, че гледа на нас като на заговорници от по-низша класа, които се опитват да подкопаят и да хвърлят сянка върху неговата собствена слава.

— Казахте, че това е бил неговият мотив да ви се противопостави „на първо място“. Значи е имало и друга мотиви. Какви са били те?

— Той не е съгласен и с приложенията, които сме намерили за хуманоидните роботи.

— Какви приложения, д-р Амадиро?

— Хайде, хайде. Да не се правим на много хитри. Не вярвам д-р Фастълф да не ви е разказал за плановете на Глобалистите за завладяване на Галактиката!

— Каза ми за това, и като стана въпрос, д-р Василия сподели с мен за трудностите в научния напредък между индивидуалистите. Но това не ми пречи да искам да чуя вашите възгледи по въпроса. Нито пък би трябвало да пречи на вас да ми ги кажете. Например, да не би да искате да приема за непредубедена и безпристрастна оценката на д-р Фастълф за плановете на Глобалистите — и бихте ли го потвърдили за протокола? Или ще предпочетете да опишете плановете си със свои собствени думи?

— Оставете това, мистър Бейли, вие не ми давате избор.

— Никакъв, д-р Амадиро.

— Много добре. Аз — ние, би следвало да кажа, тъй като хората в Института са на едно мнение по въпроса — обръщаме поглед към бъдещето и бихме искали да видим човечеството да се разраства все повече и повече към все по-нови планети. Не искаме обаче процесът на самоподбор да разруши старите планети или да ги обрече на изживяване, както в случая — извинете ме — със Земята. Не искаме новите планети да вземат от нас най-доброто и да ни оставят отпадъците. Разбирате ме, нали?