Айзък Азимов - Роботите на зората

— Това се надявам да разбера. След като вече сте се погрижили да ме изгонят от планетата, все още ли възнамерявате да ми пречите да ви разпитам — или ще мога да продължа своето разследване, докато дойде време официално да прекратя дейността си в това направление? Преди да ми отговорите, д-р Амадиро, моля да имате предвид, че разследването все още не е прекратено официално и след като бъда призован, дали утре или по-късно, ще имам възможността да ви обвиня, че сте ми отказали да ви разпитам, ако сега настоите да прекратим срещата. Това може да окаже съответно въздействие върху Председателя и неговото крайно решение.

— Няма, скъпи мистър Бейли. Не си въобразявайте, че можете по някакъв начин да ми навредите. Можете, обаче, да ме разпитвате толкова дълго, колкото пожелаете. Ще ви съдействам пълно, дори само за да се насладя на гледката, как добрият ми Фастълф се опитва безрезултатно да се измъкне от последствията на своите злощастни постъпки. Не съм прекалено отмъстителен, мистър Бейли, но фактът, че Джендър е негово собствено творение, не му дава право да го унищожава.

— Официално не е доказано — отвърна Бейли, — че той го е извършил, така че това, което току-що казахте, е клевета, най-малкото потенциална клевета. Да оставим това настрана и да преминем към моите въпроси. Трябва ми информация. Ще задавам въпросите си директно и кратко и ако и вие ми отговаряте по същия начин, срещата ни може да приключи бързо.

— Не, мистър Бейли. Не вие ще поставяте условията на нашата среща — възрази Амадиро. — Предполагам, че единият от вашите роботи, ако не и двамата, могат да направят пълен запис на нашия разговор.

— Така мисля.

— Така си и знаех. Имам и собствено записващо устройство. Не се заблуждавайте, добри ми мистър Бейли, че ще ме прилъжете с вашите кратки въпроси и отговори да кажа нещо, което да послужи на целите на Фастълф. Ще отговарям така, както реша сам, и ще се погрижа да не бъда разбран погрешно. А моето записващо устройство ще ми помогне да се подсигуря, че няма да бъда разбран погрешно. — В този миг зад дружелюбната фасада на Амадиро за пръв път се промъкна вълча сянка.

— Много добре, но ако вашите отговори са умишлено разтеглени и уклончиви, това също ще си проличи в записа.

— Очевидно.

— След като се разбрахме по този въпрос, мога ли за начало да получа чаша вода?

— Непременно. Жискар, ще бъдеш ли така добър?

Жискар се измъкна веднага от нишата. Мерна се неизбежното блещукане на леда при барчето в единия край на стаята и върху бюрото пред Бейли незабавно се появи чаша вода.

— Благодаря ти, Жискар — каза Бейли и го изчака да се върне обратно в нишата.

— Д-р Амадиро — продължи той, — прав ли съм, като смятам, че оглавявате Института по роботика?

— Да, прав сте.

— И сте негов основател?

— Точно така. Виждате ли, отговарям ви кратко.

— От колко време съществува Институтът?

— Като концепция — от десетилетия. Спечелвах съмишленици в продължение на поне петнадесет години. Разрешение от Парламента получихме преди дванадесет години. Строежът започна преди девет, а активна дейност започнахме да развиваме преди шест години. В настоящия си завършен вид Институтът е на възраст две години и имаме дългосрочни планове за нашето по-нататъшно развитие. Ето ви един дълъг отговор, сър, но основателно изчерпателен.

— Защо решихте, че има нужда от основаването на Института?

— А, мистър Бейли. Тук не може да очаквате друго, освен един по-обстоен отговор.

— Както обичате, сър.

В този момент влезе робот, който носеше поднос с малки сандвичи и още по-малки сладки, които бяха непознати за Бейли. Той опита един сандвич, който му се стори прекалено хрупкав, макар и не съвсем неприятен, но достатъчно странен на вкус, за да го доизяде с усилие. Той го сми в гърлото си с остатъка от водата.

Амадиро го наблюдаваше кротко развеселен и подхвана:

— Трябва да разберете, мистър Бейли, че ние, аврорианците, сме необикновени хора. Това се отнася за космодитите като цяло, но в момента имам предвид именно аврорианците. Ние сме произлезли от земляните — нещо, за което повечето от нас не обичат да мислят — но сме си направили самоподбор.

— Какво означава това, сър?

— Земляните са живели дълго време на тяхната все по-претъпкана планета и са се оттеглили в своите още по-претъпкани градове, които в крайна сметка са се превърнали в кошерите и мравуняците, наричани от вас Градове с главно „Г“. Какво ще представляват в такъв случай земляните, които ще напуснат Земята и ще се отправят към други светове, пусти и враждебни, за да изградят на тях от нищото нови общества — общества, чиито завършен вид няма да имат щастието да зърнат за своя кратък живот, — така да се каже дървета, които ще представляват фиданки по време на тяхната смърт?