Айзък Азимов - Роботите на зората

— Тъй като изглежда малко гадното време няма да ни се размине — отбеляза Амадиро, — нека махнем безполезната дневна светлина, на която имаме съмнителното удоволствие да се наслаждаваме.

Неясно как (Бейли не успя да проследи какво точно направи Амадиро на командното табло на бюрото си) прозорците се затъмниха и стените засияха с мека дневна светлина.

Усмивката на Амадиро се разтегли още повече.

— Всъщност ние няма за какво толкова да говорим, вие и аз, мистър Бейли. Погрижих се да поприказвам с мистър Гремионис, докато идвахте насам. Онова, което той ми каза, ме накара да се обадя и на д-р Василия. Явно, мистър Бейли, вие сте ги обвинили малко или повече в съучастничество в унищожението на Джендър, а също сте обвинили и мен, ако разбирам правилно езика ви.

— Аз просто задавам въпроси, д-р Амадиро, както смятам да направя и сега.

— Без съмнение, но вие сте землянин, така че не си давате сметка колко чудовищни са вашите постъпки и аз наистина съжалявам, че въпреки това, вие ще трябва да си понесете последствията. Може би знаете, че Гремионис подаде жалба, в която твърди, че сте го оклеветили.

— Каза ми, че е подал, но той просто е изтълкувал грешно моята постъпка. Това не беше клевета.

Амадиро присви устни, сякаш обмисляше възражението на Бейли.

— Смея да твърдя, че сте прав от своя гледна точка, мистър Бейли, но вие не разбирате аврорианският смисъл на думата. Аз бях принуден да изпратя жалбата на Гремионис до Председателя и в резултат на това е много вероятно да ви наредят да напуснете планетата до утре сутринта. Съжалявам разбира се, но се боя, че вашето разследване наближава своя край.

Бейли остана като гръмнат. Не подозираше, че може да се обърка и притесни толкова силно, а и не знаеше какво да мисли за Амадиро. Гремионис го беше описал като „надут“. От онова, което каза Чичиз, Бейли си беше представил Амадиро като автократ. Когато го видя лично обаче, Амадиро му се стори жизнерадостен, непосредствен, дори приятелски настроен. Но ако трябваше да се вярва на неговите думи, Амадиро хладнокръвно слагаше край на разследването. Правеше го безмилостно — и все пак с нещо като съболезнователна усмивка.

Какво представляваше той?

Подсъзнателно, Бейли извърна поглед към нишите, където стояха Данил и Жискар — примитивният Жискар с безизразно лице, разбира се, а по-усъвършенстваният Данил спокоен и мълчалив. На пръв поглед изглеждаше невероятно, че Данил може да се е срещал с Амадиро за краткото време на своето съществувание. Жискар, от друга страна, за своя — колко ли беше дълъг? — десетилетен живот, можеше като нищо да го е виждал.

Бейли стисна зъби при мисълта, че можеше да попита Жискар предварително, що за човек е Амадиро. И сега щеше да му е по-лесно да прецени, каква част от настоящата особа е истинска и каква — хитро пресметната.

„Защо, в името на Земята — или без всякакви имена, — не се възползвах по-предвидливо от робота?“ — помисли си Бейли. Или защо Жискар сам не му даде информация — но не, това беше нечестно. Жискар очевидно нямаше способността да действа самостоятелно по такъв начин. Той би дал информация при поискване, мислеше си Бейли, но не би заговорил по своя инициатива.

Амадиро проследи бързият скок в погледа на Бейли и каза:

— Аз съм сам срещу трима, струва ми се. Както виждате, в кабинета си нямам роботи — макар че, признавам, че при повикване моментално ще се появят колкото пожелая — докато вие имате два от роботите на Фастълф: старият изпитан Жискар и това чудо на технологичния дизайн — Данил.

— Виждам, че ги познавате и двамата — отбеляза Бейли.

— Само по славата, която се носи за тях. Всъщност ги виждам — аз, роботикът, за малко да кажа „в плът и кръв“ — всъщност ги виждам физически за първи път, макар че съм гледал образа на Данил, превъплатен от един актьор в онова хипервълново представление.

— Изглежда всички по всички планети са гледали това хипервълново шоу — мрачно подхвърли Бейли, — което ми създава огромни пречки в живота — живота на реално съществуваща и с ограничени възможности личност.

— Не и в моя случай — успокои го Амадиро и усмивката му се разтегли още повече. — Уверявам ви, че изобщо не съм взимал на сериозно фантастичното ви изобразяване. Предположих, че в своя истински живот вие сте ограничен. Както и се оказа, защото в противен случай едва ли бихте си позволили да отправяте своеволно и с такава лекота своите необосновани обвинения на Аврора.