Айзък Азимов - Роботите на зората

— Нямах предвид точно нея. Имах предвид, че на Аврора сексът като понятие се схваща в широки граници и че като сексуални партньори, роботите се толерират дори и сега, когато външно са далеч от хуманоидните. Ако на практика един робот не може да бъде отличен от човешко същество…

— Остава въпросът с децата. Роботите няма да могат да бъдат нито баши, нито майки.

— Но това поражда друг проблем. Роботите ще живеят дълго, тъй като за изграждането на обществото може да са необходими столетия.

— Във всеки случай, те ще трябва да живеят дълго, щом ще приличат на аврорианците.

— А децата — и те ли ще живеят дълго?

Амадиро не отговори.

— Те ще представляват изкуствени деца-роботи — продължи Бейли — и никога няма да пораснат — няма нито да остареят, нито да достигнат зряла възраст. Това определено ще внесе нечовешки елемент, който ще хвърли сянката на съмнение върху естеството на построеното общество.

Амадиро въздъхна.

— Вие се задълбахте, мистър Бейли. Наистина мислим по въпроса за достигането на оптимална схема, по която роботите да могат да отглеждат малки, които по някакъв начин да порастват и достигат зрялост — поне за толкова дълъг период от време, който ще е необходим за изграждането на желаното от нас общество.

— И после, когато пристигнат човешките същества, роботите ще могат да се пренастроят към по-роботизиран режим на поведение, така ли?

— Вероятно — ако това би било уместно.

— А производството на тези малки? Явно, че най-добре би било да се приложи възможно най-близката до човешката система, нали?

— Може би.

— Секс, оплождане, раждане?

— Може би.

— Ами ако те изградят едно дотолкова човешко общество, че няма да се различават по нищо от хората, тогава, когато истинските човешки същества пристигнат, няма ли роботите да посрещнат емигрантите с негодувание и да се опитат да ги отблъснат? Няма ли да реагират по същия начин, както аврорианците като вас реагират спрямо земляните?

— Мистър Бейли, роботите ще са обвързани с Трите закона.

— Трите закона се отнасят до ненакърнимостта на човешките същества и до подчинението на тяхната воля.

— Точно така.

— Ами ако роботите се доближат толкова много до човешките същества, че сметнат себе си за човешките същества, които трябва да защитават и на които трябва да се подчиняват? Те биха могли с пълно право да поставят себе си над емигрантите.

— Добри ми мистър Бейли, защо сте толкова загрижен за тези работи? Те касаят далечното бъдеще. С нашето постепенно напредване и след като с преки наблюдения разберем какви са истинските проблеми, ще се намерят и решения.

— Може да се окаже, д-р Амадиро, че аврорианците няма да харесат много вашия проект, след като разберат какво всъщност представлява той. Може да предпочетат позицията на д-р Фастълф.

— Нима? Фастълф смята, че щом аврорианците не могат да се преселят на новите планети направо и без помощта на роботи, тогава трябва да се насърчат земляните.

— На мен ми се струва — каза Бейли, — че в това има някакъв здрав разум.

— Защото сте землянин, добри ми Бейли. Уверявам ви, че на Аврора няма да й бъде приятно земляните да плъзнат върху новите планети, строейки нови и нови кошери и формирайки нещо като Галактическа Империя със своите трилиони и квадрилиони хора, при което каква ще бъде съдбата на Външните светове? В най-добрия случай ще са обречени на нищожно съществувание, а в най-лошия — на отмиране.

— Но алтернативата на това са световете на хуманоидните роботи, строящи квази-човешки общества и не допускащи никакви истински човешки същества сред себе си. Постепенно те ще изградят една Галактическа Империя на роботи, при което Външните светове ще бъдат обречени на нищожно съществувание в най-добрия случай, и на отмиране — в най-лошия. Аврорианците сигурно ще предпочетат една Галактическа Империя на хора, отколкото на роботи.

— Какво ви кара да сте толкова сигурен в това, мистър Бейли?

— Видът, който придобива понастоящем вашето общество. Докато пътувах към Аврора научих, че при вас е отпаднало формалното разграничение между роботи и човешки същества, но очевидно това не е така. Може би то е бленуван идеал, който аврорианците се самозаблуждават, че действително е постигнат, но не е така.

— Вие сте тук… какво?… от по-малко от два дена и вече разбирате?

— Да, д-р Амадиро. Може би тъкмо защото съм чужденец, виждам нещата ясно. Не съм заслепен от вашите обичаи и идеали. Роботите не се допускат в Личните и това е едно недвусмислено разграничение. То позволява на човешките същества да имат поне едно място, където да са сами. Аз и вие си седим спокойно, докато роботите са останали прави в нишите, както виждате — Бейли махна с ръка по посока на Данил, — ето ви още едно разграничение. Мисля, че човешките същества — дори аврорианците — винаги ще държат на разграничението и ще се стремят да запазят своята човешка същност.