Айзък Азимов - Роботите на зората

— Приемам, че това е напълно вярно.

— И тогава няма нужда от други, не мислите ли?

— Звучи… приемливо.

— Винаги съм си мечтал да намеря идеалния партньор и да не трябва повече да търся други. Наричат го моногамия. На Аврора не съществува такова нещо, но на някои светове го има — и на Земята също е така, нали мистър Бейли?

— Теоретично да, мистър Гремионис.

— Това е, което искам. Търсил съм години наред. Когато понякога опитвах да правя секс, чувствах, че нещо липсва. После срещнах д-р Василия и тя ми каза… така де, хората често споделят със своите естет-оформители, защото тази работа е много лична… а става дума за нещо наистина много поверително…

— Добре, продължавайте.

Гремионис облиза устни.

— Ако това, което ви кажа сега, се разчуе, смятайте, че с мен е свършено. Тя ще направи всичко възможно да не мога да си намеря повече работа. Сигурен ли сте, че това има нещо общо със случая?

— Уверявам ви с всички сили, мистър Гремионис, че това може да се окаже изключително важно.

— Добре тогава — Гремионис не изглеждаше много убеден, — става дума, че от онова, което д-р Василия споделяше с мен — част по част, — аз подразбрах, че тя е… — гласът му се снижи до шепот — …девствена.

— Разбирам — тихо рече Бейли (спомни си твърдата убеденост на Василия, че отказът на нейния баща е осакатил целия й живот, и си обясни омразата, която тя хранеше към него).

— Това ме възбуди. Струваше ми се, че можех да я имам цялата за себе си и че щях да бъда единственият, който тя щеше да има. Не мога да ви обясня, колко много означаваше това за мен. Правеше я страхотно красива в моите очи и аз просто много я желаех.

— И така, вие й се предложихте?

— Да.

— Многократно. Нейните откази не ви ли обезкуражаваха?

— Те само подсилваха нейната девственост, така да се каже, и ме предизвикваха още повече. Това, че не беше лесно, беше много по-възбуждащо. Не мога да ви го обясня и не очаквам вие да ме разберете.

— Всъщност, мистър Гремионис, разбирам много добре. Но е дошло време, когато сте престанали да се предлагате на д-р Василия.

— Ами, да.

— И сте започнали да се предлагате на Гладиа?

— Ами, да.

— Многократно?

— Ами, да.

— Защо? Защо е била тази промяна?

— Накрая — каза Гремионис, — д-р Василия ми даде ясно да разбера, че нямам никакви шансове и тогава се появи Гладиа, а тя приличаше на д-р Василия и… и… това е.

Бейли възрази:

— Но Гладиа не е девствена. Тя е била омъжена на Солария, а на Аврора се е впуснала да експериментира доста дивашки, както ми казаха.

— Знаех за това, но тя… спря. Разбирате ли, тя е соларианка по рождение, не аврорианка, и не е схващала правилно аврорианските нрави. Но е спряла, защото не харесва, както тя го нарича, „безразборността“.

— Тя ли ви каза това?

— Да. На Солария е възприета моногамията. Гладиа не е имала щастлив брак, но все пак, тя е свикнала да живее по този начин и затова аврорианският не й е харесал — след като се е опитала да живее като нас. Аз също искам да живея в моногамия. Разбирате ли?

— Разбирам. Но как се запознахте с нея?

— Просто я срещнах. Дадоха я по хипервълновите новини когато пристигна на Аврора — романтичната бегълка от Солария. После, нали участва в онази хипервълнова драматизация…

— Да, да, но е имало и още нещо, нали?

— Не знам какво повече искате.

— Ами, нека отгатна. Не се ли е стигнало в един момент до там, че д-р Василия ви е казала, че ви отказва завинаги — и не ви ли е предложила в замяна тази алтернатива?

С внезапна ярост, Гремионис изкрещя:

— Д-р Василия ли ви каза това ?

— Не с толкова думи, но и при това положение мисля, че знам какво се е случило. Тя не ви ли каза, че бихте могли да се възползвате от новодошлия на планетата човек, от младата дама от Солария, която е под опеката, или по-точно е протеже на д-р Фастълф — който, както знаете, е бащата на д-р Василия? Или сигурно не ви е споменавала, че хората смятат, че тази млада дама, Гладиа, доста прилича на самата Василия, с тази разлика, че е по-млада и с по-топла душевност? Накратко, д-р Василия не ви ли подтикна да прехвърлите своето внимание от нея самата върху Гладиа?

Гремионис видимо страдаше. Погледът му се мяташе ту към Бейли, ту настрани. За първи път Бейли виждаше в погледа на един космолит изписан страх — или може би беше страхопочитание? (Бейли отръска леко глава. Не биваше да се наслаждава толкова много на факта, че е успял да преизпълни със страхопочитание един космолит. Това можеше да попречи на неговата безпристрастност.)