Айзък Азимов - Роботите на зората

— Да не би да искате да кажете, че тя копнее да притежава планетата?

— Имате предвид стремежа към власт? Това е налудничаво. Просто на нея й липсва усещането да е насаме с природата. Аз самият не го разбирам, нали, но обичам да я занасям по този повод. Разбира се, нещата на Аврора не могат да се усетят като на Солария. Тук винаги има хора, особено в митрополната област на Еос, а роботите не са програмирани да стоят настрана. Всъщност, обикновено аврорианците се разхождат с роботите. Все пак, знам някои маршрути, които са приятни и където няма много навалица, и на Гладиа й харесва.

— А на вас харесва ли ви?

— Ами, само защото съм с Гладиа. Аврорианците също обичат да се разхождат като цяло, но трябва да призная, че аз не съм от тях. Отначало имах мускулна треска и Василия ми се присмиваше.

— Значи, тя е знаела, че вие се разхождате заедно?

— Ами, един ден се появих на куц крак и със скърцащи мускули, така че се наложи да й обясня. Тя се смя и ми каза, че това било добра идея и че най-сигурният начин да склоня човек, който обича разходките, да приеме моето предложение, било като се разхождам с него. „Дръж фронта“ — каза ми тя — „и Гладиа ще размисли още преди да си успял да й се предложиш пак. Сама ще ти се предложи.“ Както стана ясно, Гладиа беше далече от такива намерения, но така или иначе постепенно разходките започнаха много да ми харесват.

Изглежда той беше преодолял своя пристъп на ярост и сега се държеше много свободно. „Сигурно си спомня за разходките.“ — помисли си Бейли, като забеляза полу-усмивката, която изпълзя на лицето на Гремионис. Докато мислите му се връщаха към тези моменти от разговорите, които са ги отвеждали кой знае докъде, Гремионис изглеждаше доста симпатичен — и уязвим. Бейли почти се усмихна в отговор.

— Значи, Василия е знаела, че продължавате своите разходки.

— Предполагам. Започнах да си освобождавам средите и съботите, защото тези дни пасваха с програмата на Гладиа — а от време на време Василия се шегуваше по повод на моите „СС-занимания“, когато й разказвах някои забавни моменти.

— Д-р Василия не идваше ли понякога с вас да се разхожда?

— Определено не.

Бейли се поизправи в стола и втренчи поглед във върха на пръстите си, когато зададе следващия въпрос:

— Предполагам, че по време на разходките са ви придружавали роботи?

— Разбира се. Един от моите и един от нейните. Обаче стояха доста настрани. Не се блъскаха около нас по аврориански маниер, както го нарича Гладиа. Казваше, че иска да има соларианското спокойствие. И аз отстъпих, макар че в началото си изкривих врата от обръщане да видя дали Брунджи ме следва.

— А кой робот придружаваше Гладиа?

— Не беше винаги един и същи. Който и да беше, той също се държеше по-настрани. Не ми се е налагало да говоря с тях.

— Ами Джендър?

Слънчевият израз върху лицето на Гремионис тутакси помръкна.

— Какво Джендър? — парира той.

— Той не идваше ли понякога с вас? Ако е идвал, вие бихте разбрали, нали?

— Че е хуманоидният робот? Разбира се, че щях да разбера. Но той не идваше с нас — никога.

— Сигурен ли сте?

— Напълно сигурен. — Гремионис му хвърли зъл поглед. — Допускам, че го е смятала за много по-ценен и не е искала да го хаби за работи, с които и един обикновен робот би се справил.

— Изглеждате раздразнен. И тогава ли смятахте така?

— Той си беше неин робот. Не ми пукаше за него.

— И никога не сте го виждали, когато сте ходили в имението на Гладиа?

— Никога.

— Тя не е ли споменавала нещо за него? Или да го е обсъждала?

— Не, доколкото си спомням.

— Това не ви ли се струваше странно?

Гремионис поклати глава.

— Не. Защо да говорим за роботи?

Бейли закова бистрия си поглед върху лицето му.

— Имахте ли представа какви са били отношенията между тях двамата?

Гремионис отвърна:

— Да не би да искате да ми кажете, че са имали сексуална връзка?

Бейли попита:

— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че е било така?

Гремионис флегматично занарежда:

— Случва се. Не е необичайно. Може понякога да използваш роботите за такава цел, ако си настроен на такава вълна. А един хуманоиден робот — напълно хуманоиден, допускам…

— Напълно — увери го Бейли със съответния жест.

Гремионис нацупи устни.

— Ами, добре тогава, в такъв случай една жена трудно би устояла.

— Тя е устояла на вас. Не ви ли притесняваше, че Гладиа е предпочела един робот пред вас?

— Ами, ако става дума за това, не съм убеден, че то отговаря на истината — но ако е така, няма нищо обезпокоително. Един робот си е просто робот. Жена и робот — или мъж и робот — това е просто мастурбация.