Айзък Азимов - Роботите на зората

— Как мислите, защо ви е окуражавала във вашите многократни предлагания на Гладиа?

Гремионис сбърчи печално вежди и пръстът му докосна мустака.

— Допускам, че се е опитвала да се отърве от мен. Опитвала се е да се подсигури, че няма повече да досаждам на нея. — После добави с насмешка — Това не ми прави особено чест, нали?

— Д-р Василия престана ли да бъде приятелски настроена към вас?

— Съвсем не. Беше по-приятелски настроена от всякога.

— Тя опитваше ли се да ви дава съвети как да спечелите Гладиа? Например, да проявявате повече интерес към нейната работа?

— Нямаше нужда да го прави. Работата на Гладиа и моята много си приличат. Аз работя с човешки същества, а тя с роботи, но ние и двамата сме дизайнери… художници… Това сближава, нали разбирате. Понякога дори си помагахме един на друг. Когато не й се предлагам и не ми отказват, ние сме добри приятели. И това не е малко, като си помисли човек.

— Д-р Василия не ви ли подмяташе да проявявате повече интерес към работата на д-р Фастълф?

— Защо да ми подмята такова нещо? Не знам нищо за работата на д-р Фастълф.

— Гладиа може би се интересува от работата на своя благодетел и това би могло да бъде начин за спечелване на нейното разположение към вас.

Гремионис присви очи. Той се изправи рязко, запъти се към другия край на стаята, върна се обратно, изправи се пред Бейли и каза:

— Вижте… сега… какво! Не съм от най-големите мозъци на планетата, нито дори от по-големите, но не съм и пълен идиот. Разбирам накъде биете, нали така.

— О?

— С всичките си въпроси целяхте да ме подмамите да кажа, че д-р Василия ме е накарала да се влюбя… Това е — сепна се той изведнъж. — Аз съм влюбен, също като в историческите роман. — Гремионис се замисли с искрено учудване в погледа си. После гневът му се върна. — Че ме е накарала да се влюбя и да си остана влюбен, за да мога да измъкна разни неща от д-р Фастълф и да разбера как да повредя онзи робот Джендър.

— Вие не мислите ли, че това е така?

— Не, не е! — изкрещя Гремионис. — Нямам никакво понятие от роботика. Никакво. Колкото и внимателно да ми обясняват каквото и да било от роботиката, не бих разбрал и една дума. Не мисля, че и Гладиа би могла да разбере. Да не говорим, че никога не съм питал никого за нищо относно роботиката. Никога не са ми обяснявали — д-р Фастълф или някой друг — нищо за роботиката. Никой никога не ми е предлагал да се заинтересувам от роботика. Д-р Василия никога не ми го е предлагала. Цялата ви скапана теория отива на кино. — Той изстреля ръцете си встрани. — На кино. Зарежете я.

Гремионис седна на мястото си със скръстени на гърдите си ръце и присви устни, при което мустаците му настръхнаха.

Бейли погледна към обеления портокал, който все още тананикаше своята тиха, приятна мелодия и показваше нежната игра на цветовете, докато се поклащаше хипнотично под един малък свод.

Дори избухването на Гремионис да беше спряло неговото настъпление, Бейли не го показа с нищо. Вместо това продължи:

— Разбирам за какво говорите, но все пак е вярно, че се виждате често с Гладиа, нали?

— Да.

— Вашите многократни предложения не я обиждат — и нейните многократни отхвърляния не обиждат вас, така ли е?

Гремионис сви рамене.

— Аз й предлагам учтиво. Тя ми отказва меко. Защо да се обиждаме?

— Тогава как прекарвате времето заедно? Очевидно сексът се изключва, не говорите и за роботика. Какво правите?

— С това ли се изчерпват възможностите, когато си в нечия компания — със секса и роботиката? Правим много неща заедно. Преди всичко си говорим. Тя иска да научи много неща за Аврора и аз й разказвам с часове за нашата планета. Видяла е много малко от нея, нали разбирате. А тя ми разказва с часове за Солария и какъв ад представлява онзи свят. Бих предпочел да живея на Земята — без да ви обиждам. И мъртвият й съпруг. Той пък какъв нещастник е бил. Не й е било леко на Гладиа, горката жена. Ходим на концерти, водих я няколко пъти в Института по изкуствата, и работим заедно. Казах ви вече. Преглеждаме заедно моите модели — или нейните. Честно да си призная, работата с роботи не ми изглежда много благодарна, но всеки си има свое мнение по въпроса, нали разбирате. Като стана дума, беше й страшно забавно, когато й обяснявах, защо хубавата прическа е толкова важно нещо — нейната прическа не е много хубава, нали разбирате. Но най-вече се разхождаме.

— Разхождате? Къде ходите?

— Никъде специално. Просто се разхождаме. Тя има такъв навик — защото така е била възпитана на Солария. Били ли сте на Солария? Да, били сте, разбира се. Извинете. На Солария имат едни такива огромни имения, в които живеят един или двама души. иначе само роботи. Можеш да пребродиш цели километри, без да срещнеш никого, и Гладиа казва, че това те кара да се чувстваш собственик на цялата планета. Роботите са винаги наоколо, разбира се, и те държат под око и се грижат за теб, но стоят, естествено, настрана. На Гладиа й липсваше това чувство за собственост тук, на Аврора.