Айзък Азимов - Роботите на зората

— Питайте — каза той. — Нямам какво да крия. И като свършите, ще се обадите на Гладиа точно от ей онзи тримерен предавател зад гърба ви и ще си кажете приказката — или ще имате повече неприятности, отколкото можете да си представите.

— Разбирам. Но първо… Откога познавате д-р Василия Фастълф, мистър Гремионис? Или д-р Василия Алиена, ако ви е известна под това име?

Гремионис отново помълча, после отвърна с напрегната нотка в гласа си:

— Защо ме питате за това? Какво общо има това с всичко останало?

Бейли въздъхна и мрачната му физиономия се вкисна още повече.

— Напомням ви, мистър Гремионис, че няма какво да криете от мен и че искате да ме убедите в своята невинност, така че аз да мога да убедя Гладиа в същото. Просто ми кажете от колко време я познавате. Ако не я познавате, кажете си го направо — но преди това, смятам, ме би било честно да ви уведомя, че д-р Василия заяви, че сте я познавали добре — твърде добре, за да й се предложите.

Гремионис изглеждаше раздразнен. С треперещ глас той отвърна:

— Не разбирам защо им трябва да хората да го правят на въпрос. Предлагането е абсолютно естествено социално взаимодействие, което никого не засяга. Разбира се, вие сте землянин, така че вие бихте вдигнали голяма пара за това.

— Доколкото разбрах, тя не е приела вашето предложение.

Гремионис отпусна ръце в скута си със свити юмруци.

— Приемането или отхвърлянето си е лично нейна работа. Има хора, които са ми се предлагали и на които аз съм отказвал. Няма нищо кой знае какво в това.

— Добре тогава. Откога я познавате?

— От няколко години. Около петнадесет.

— Познавахте ли я по времето, когато тя все още е живеела с д-р Фастълф?

— Тогава бях само едно момче — отвърна той и се изчерви.

— Как успяхте да се запознаете с нея?

— Когато приключих своята подготовка като естет-оформител, бях извикан да проектирам нейния гардероб. Харесах й и след това тя продължи да ползва моите услуги… в това отношение… изключително.

— В такъв случай, по нейна препоръка ли получихте своето сегашно място като… да кажем… щатен естет-оформител за членовете на Института по роботика?

— Тя оцени моите способности. Държах изпит, наравно с няколко други, и спечелих мястото благодарение на своите собствени заслуги.

— Но тя ви е препоръчала, нали?

— Да — раздразнено отвърна Гремионис.

— А вие сте сметнали, че единственият приличен начин да й се отблагодарите, е като й се предложите.

Гремионис се намръщи и прокара език по устните си, като че ли вкусваше някаква гадост.

— Това… е… отвратително! Предполагам, че един землянин би си помислил подобно нещо. Моето предложение означаваше единствено, че ми е приятно да го правя.

— Защото тя е привлекателна и топлосърдечна?

Гремионис помълча.

— Ами, не бих казал, че е топлосърдечна — предпазливо възрази той, — но определено е привлекателна.

— Казаха ми, че се предлагате на всички — безразборно.

— Това е лъжа.

— Кое е лъжа? Че сте се предлагали на всички или че така са ми казали?

— Че съм се предлагал на всички. Кой го е казал?

— Не мисля, че има смисъл да отговарям на този въпрос. Да не би да очаквате, че ще ви цитирам като източник на обезпокояваща информация? По-свободно ли ще говорите, ако разберете, че ще постъпя така?

— Добре де, който и да го е казал, той е лъжец.

— Може да е било само едно драматично преувеличение. Предлагал ли сте се и на други, преди да се предложите на д-р Василия?

Гремионис беше отклонил поглед встрани.

— Веднъж или два пъти. Но никога сериозно.

— Но по отношение на д-р Василия сте имал сериозни намерения, така ли?

— Ами…

— Разбирам, че сте й се предлагали многократно, което е съвсем противно на аврорианската практика.

— О, аврорианската практика… — яростно поде Гремионис. После стисна здраво устни и челото му се набръчка. — Вижте сега, мистър Бейли, мога ли да ви доверя нещо?

— Да. С всички мои въпроси целя единствено да се убедя, че нямате нищо общо със смъртта на Джендър. След като веднъж се уверя в това, може да сте сигурен, че няма да разгласявам казаното от вас.

— Много добре тогава. Няма нищо нередно — нищо, от което да се срамувам, нали разбирате. Просто имам силно развито чувство за лична неприкосновеност, а това ми се полага, щом го желая, нали така?

— Напълно — увери го Бейли с утешителна нотка в гласа си.

— Виждате ли, според мен сексът върви най-добре, ако между партньорите има дълбока любов и привързаност.