Айзък Азимов - Роботите на зората

Бейли изведнъж си даде сметка, че не беше проронил и дума по време на обяда и че за първи път след бързата размяна на реплики по повод на Данил преди да сервират обяда, един от тях двамата проговаря. А нямаше никаква полза от дрънкането за салфетките.

Доста рязко, Бейли попита:

— Бръснар ли сте, мистър Гремионис?

Гремионис се изчерви и нежната му кожа потъмня до корените на косата.

— Кой ви каза това? — задавено възкликна той.

— Ако това е неучтив начин на обръщение към вашата професия — отстъпи Бейли, — моля да ме извините. На Земята е прието да се казва така и изразът не е обиден.

— Аз съм дизайнер на прически и облекла — поясни Гремионис. — Това е признат вид изкуство. Всъщност, аз съм естет-оформител. — Пръстът му се плъзна пак към мустака.

Бейли мрачно попита:

— Забелязах вашите мустаци. Обичайно ли е да се носят на Аврора?

— Не, не е. Но се надявам да стане така. Да вземем вашето мъжествено лице… Страшно много лица като него могат да бъдат подчертани и видът да им се подобри от изкусния дизайн. Всичко влиза в дизайна — това е част от моята професия. Може да се отиде и твърде далеч, разбира се. На планетата Палас лицевата фризура е често срещана, но там е прието и боядисването в разнообразни цветове. Всеки отделен косъм се боядисва различно, така че да се получи някаква определена комбинация. Е, това е тъпо, нали. Не е трайно, цветовете се променят с времето и човек придобива ужасен вид. Но в някои отношения дори и това е по-добре от голотата на лицето. Няма по-непривлекателно нещо от пустеещото лице. Това си е мой израз. Използвам го в моите лични разговори с потенциални клиенти и има много голям ефект. Жените минават и без лицева фризура, защото компенсират това по други начини. На планетата Смитиъс…

Имаше нещо хипнотично в неговите тихи, бързи думи, разпаленото му изражение, в начина, по който очите му се разширяваха и фиксираха погледа на Бейли със завладяваща искреност. Бейли трябваше да се отърси с почти физическо усилие.

— Роботик ли сте, мистър Гремионис? — прекъсна го той.

Гремионис погледна стреснато и леко смутено от рязкото прекъсване.

— Роботик?

— Да. Роботик.

— Не, съвсем не. Използвам роботи, колкото и всички останали, но не знам какво има вътре в тях. Всъщност, не ме интересува.

— Но живеете тук, на територията на Института по роботика. Как така?

— Защо да не живея тук? — Тонът на Гремионис стана за бележимо по-враждебен.

— Щом като не сте роботик…

Гремионис направи гримаса.

— Това са глупости! Когато е бил проектиран преди няколко години, Институтът е бил създаден с идеята да представлява самоподдържаща се общност. Имаме си свои собствени сервизи за ремонт на транспортните средства, свои собствени сервизи за поддръжката на роботите, свои собствени доктори, свои собствени структуралисти. Водим свой собствен живот и ако имаме нужда от свой собствен художник, това е Сантирикс Гремионис, и аз също живея тук. Има ли нещо нередно в моята професия, че да не живея тук?

— Не съм казал такова нещо.

Гремионис се обърна с раздразнение, което бързото оттегляне на Бейли не успя да уталожи. Той натисна някакво копче, после, след известно взиране в една разноцветна правоъгълна лента, направи нещо, което забележително напомни рязко барабанене с пръсти.

От тавана тихо се спусна някаква сфера и остана да виси на около метър над главите им. Отвори се, все едно че беше портокал, който обелиха. Отвътре затанцуваха различни цветове, придружени от нежен поток звуци. Бейли гледаше омагьосано, как шарките преминаваха в музиката и как двете сякаш се сливаха в едно цяло.

Прозорците се затъмниха и сегментът заблестя още по-ярко.

— Прекалено ярко ли е? — попита Гремионис.

— Не — отвърна Бейли след известно колебание.

— Предназначено е за фон. Избрах успокояваща комбинация, която да ни улесни във воденето на разговора по цивилизован начин, нали така. — После оживено добави — Да карам ли по същество?

Бейли отклони вниманието си от… — каквото и да беше това (Гремионис не спомена името му) — със значително усилие и каза:

— Ако обичате. Много бих искал.

— Обвинявате ли ме, че имам нещо общо с обездвижването на онзи робот Джендър?

— Разпитвах за обстоятелствата, при които роботът е загинал.

— Но сте ме споменали във връзка с това. — Всъщност, само преди малко ме попитахте, дали не съм роботик. Знам, какво искахте да кажете. Опитвахте се да ме накарате да призная, че разбирам малко от роботика, за да можете да ме обвините във… във… довършването на робота.