Айзък Азимов - Роботите на зората

— Бихте могли да кажете убийството.

— Убийството? Не може един робот да бъде убит. Във всеки случай, не съм го довършил, или убил, или както щете го наречете. Казах ви, не съм роботик. Нищо не разбирам от роботика. Как въобще можете да си помислите…

— Трябва да изследвам всички възможни връзки, мистър Гремионис. Джендър е принадлежал на Гладиа — жената от Солария, — а вие сте бил приятелски настроен към нея. Това е някаква връзка.

— Може да е имало колкото щете приятелски настроени към нея хора. Тук няма никаква връзка.

— Да не би да искате да кажете, че за всичките пъти, когато сте ходили в имението на Гладиа, нито веднъж не сте видели Джендър?

— Нито веднъж! Не!

— И не сте знаели, че тя има хуманоиден робот’

— Не!

— Никога не ви го е споменавала?

— Там беше пълно с роботи. Всички до един бяха съвсем обикновени. Никога не е казвала, че има и някакви други.

Бейли сви рамене.

— Много добре. Нямам причини — за сега — да смятам, че това не е истина.

— Тогава кажете го на Гладиа. Затова исках да ви видя. Да ви помоля да го направите. Да настоя.

— Има ли причини Гладиа да смята другояче?

— Разбира се. Вие сте й отровили ума. Разпитвали сте я за мен във връзка с това и тя е предположила… била е разколебана… Факт е, че ми се обади тази сутрин и ме попита дали имам нещо общо с това. Вече ви казах.

— И вие отрекохте?

— Разбира се, че го отрекох, при това твърде категорично, защото нямам нищо общо. Но не е достатъчно убедително аз да го отричам. Искам вие да го отречете. Искам да й кажете, че според вас, аз нямам нищо общо с цялата работа. Току-що казахте, че не съм бил аз, а и не можете да рушите моята репутация без каквито и да било доказателства. Мога да подам жалба срещу вас.

— До кого?

— До Комитета за защита на личността. До Парламента. Шефът на Института е близък приятел със самия Председател и вече съм му изпратил подробен доклад по въпроса. Не си губя времето, нали разбирате. Взимам мерки.

Гремионис поклати глава по начин, който вероятно трябваше да изрази свиреп гняв, но му липсваше убедителност, като се имаше предвид кроткия израз на лицето му.

— Вижте — каза той, — това не е Земята. Тук ние сме защитени. Вашата планета с нейната пренаселеност кара народа ви да вегетира в многобройните си кошери — многобройните си мравуняци. Вие се блъскате един в друг, задушавате се взаимно — но това няма никакво значение. Един живот или милиони животи — това няма никакво значение.

Бейли се овладя да не издаде с гласа си презрението, което го обзе, и отбеляза:

— Чели сте исторически повести.

— Разбира се, че съм чел — и там всичко е описано така, както е. Не може една планета да има милиардно население и това да не е така. На Аврора животът на всеки един от нас е ценен. Защитени сме физически — всеки един от нас — посредством нашите роботи, така че тук никога не е имало покушения, да не говорим за убийства.

— Освен Джендър.

— Това не е убийство; той е само един робот. А Парламентът ни защитава и от по-изтънчените в сравнение с покушението начини за посегателство. Комитетът за защита на личността гледа с лошо око — с много лошо око — на всяко действие, което незаслужено накърнява репутацията или социалното положение на всеки един отделен гражданин. Ако един аврорианец си позволи да действа така, както правите вие, той би си навлякъл голяма беля. Колкото до един землянин… е,…

Бейли го прекъсна:

— Водя разследване по покана, предполагам, на Парламента. Не допускам, че д-р Фастълф би могъл да ме извика тук без разрешението на Парламента.

— Може и да е така, но това не ви дава право да минавате границата на своите законни права.

— Означава ли това, че ще подадете оплакване до Парламента?

— Смятам да убедя шефа на Института…

— Как се казва той, между другото?

— Келдън Амадиро. Смятам да го помоля да запознае Парламента със случая — а той е в Парламента, нали така — той е един от лидерите на партията на Глобалистите. Така че мисля, че е по-добре да обясните на Гладиа, че съм невинен.

— Много бих искал, мистър Гремионис, защото подозирам, че вие сте невинен, но как мога да сменя своето подозрение със сигурност, ако не ми позволите да ви задам някои въпроси?

Гремионис помълча. После, с известна доза предизвикателност, се облегна назад в стола и сложи ръце зад врата си — олицетворението на човек, напълно не успял да си придаде непринуден вид.