Айзък Азимов - Роботите на зората

— Е? Прав ли съм или греша? — попита той.

Гремионис отвърна с приглушен глас:

— Значи, онази хипервълнова драматизация не е била преувеличение. Да не би да четете в душите на хората?

Бейли сдържано каза:

— Просто задавам въпроси. А вие не ми отговорихте. Прав ли съм или греша?

— Не стана точно така — отвърна Гремионис. — Не просто така. Тя наистина ми говореше за Гладиа, но… — Той захапа долната си устна и после добави — Е, всичко се свежда до това, което казахте. Стана точно така, както го описахте.

— И не останахте разочарован? Гладиа наистина ли ви приличаше на д-р Василия?

— В известен смисъл, да. — Погледът на Гремионис блесна. — Но всъщност не. Ако ги поставите една до друга, ще видите разликата. Гладиа е много по-нежна и по-изтънчена. И с много по-силен стремеж към… към… развлечения.

— Предлагали ли сте се на Василия, след като срещнахте Гладиа?

— Луд ли сте? Разбира се, че не.

— Но сте се предлагали на Гладиа?

— Да.

— И тя ви отказа?

— Е, да, но трябва да разберете, че тя иска да е сигурна така, както бих искал и аз, ако бях на нейно място. Помислете си само каква грешка бих направил, ако бях принудил д-р Василия да ме приеме. Гладиа не иска да прави подобна грешка и аз не й се сърдя.

— Но вие не мислите, че тя би допуснала грешка като ви приеме и се предлагате отново… и отново… и отново.

Гремионис втренчи безучастен поглед в Бейли, после потръпна. Издаде долната си устна напред и заприлича на непослушно дете.

— Казвате го по такъв обиден начин…

— Съжалявам. Не исках да прозвучи обидно. Моля ви, отговорете ми на въпроса.

— Е добре, да, предлагах се.

— Колко пъти сте се предлагали?

— Не съм ги броил. Четири пъти. Добре, пет. Или може би повече.

— И тя винаги ви отказваше.

— Да. В противен случай нямаше да й се предлагам пак, нали?

— Отказите й сърдити ли бяха?

— О, не. Това не е в стила на Гладиа. Много любезни бяха.

— Това накара ли ви да се предложите на някой друг?

— Какво?

— Добре, Гладиа ви е отказала. Един от начините да й отвърнете би могло да бъде като се предложите на някой друг. Защо не? Ако Гладиа не ви е искала…

— Не. Не искам никой друг.

— Защо, как мислите?

С известно усилие, Гремионис отвърна:

— Откъде да знам защо? Искам Гладиа. Това е… това е вид лудост, само че според мен, това е най-чудесният вид безумие. Бих полудял ако не страдах от този вид лудост. Не очаквам от вас да ме разберете.

— Опитахте ли се да обясните това на Гладиа? Тя би могла да го разбере.

— Никога. Бих й причинил болка. Бих я смутил. За такива работи не се говори. Ще трябва да отида на ментолог.

— Ходил ли сте?

— Не.

— Защо не?

Гремионис направи гримаса.

— Имате способността да задавате въпроси по най-груб начин, землянино.

— Може би защото съм землянин. Не мога да ги задавам другояче. Но освен това съм и следовател и трябва да знам тези неща. Защо не сте ходили на ментолог?

Гремионис изненадващо се изсмя.

— Казах ви. Лечението би било по-голяма лудост от заболяването. Бих предпочел да остана при Гладиа и тя да ме отхвърля, отколкото да бъда с някой друг, който да ме приеме. Представете си, че сте се чалнал и искате да си останете чалнат. Първият срещнат ментолог би ме затворил за основно лечение.

Бейли помисли малко, после попита:

— Знаете ли дали д-р Василия не е донякъде ментолог?

— Тя е роботик. Казват, че това е най-близко до другото. Ако знаеш как са устроени роботите, значи имаш представа и как е устроен човешкият мозък. Поне така казват.

— Не ви ли е хрумвало, че Василия се досеща за тези странни чувства, които изпитвате по отношение на Гладиа?

Гремионис изстина.

— Никога не съм й го казвал. Искам да кажа толкова надълго и нашироко.

— Не допускате ли, че тя може да разбере какво чувствате и без да ви пита? Известно ли й е, че сте се предлагали многократно на Гладиа?

— Ами… Тя ме питаше как вървят нещата. В духа на старото ни познанство, нали. Казвах й по нещичко. Нищо от интимен характер.

— Сигурен ли сте, че никога не е било от интимен характер? Сигурно тя ви е подтиквала да продължавате да се предлагате.

— Знаете ли… сега, като казахте, като че ли започвам да виждам всичко в нова светлина. Не знам как успяхте да ми го вкарате в главата. Предполагам, че се дължи на въпросите, които ми задавате, но сега ми се струва, че тя наистина продължаваше да ме подтиква към сприятеляване с Гладиа. Тя го подкрепяше активно. — Гремионис изглеждаше силно смутен. — Досега никога не ми е идвало наум. Никога не съм се замислял.