Сюзан Колинс - Сойка-присмехулка

— Трябва обаче да призная, че това беше майсторски ход от страна на Коин. Мисълта, че бомбардирам собствените ни безпомощни деца, на мига прекърши и малкото останала вярност, която хората изпитваха към мен. След това нямаше истинска съпротива. Знаеше ли, че го излъчиха на живо? Ясно е, че Плутарх е имал пръст в това. И в парашутите. Е, един гейм-мейкър трябва да мисли точно по този начин? — Сноу попива ъгълчетата на устата си. — Сигурен съм, че целта му не е била сестра ти, но се случват такива неща.

Вече не съм със Сноу. Сега съм в Отдела за специални оръжия в Тринайсети с Гейл и Бийти. Разглеждам плановете, основани върху капаните на Гейл. Замислени да използват съчувствието на хората. Първата бомба убива жертвите. Втората — спасителите. Спомням си думите на Гейл:

„Двамата с Бийти следваме същите правила, с които си е служил президентът Сноу, когато е обработил Пийта с отрова от хрътоси“.

— Моят провал — казва Сноу — беше в това, че толкова бавно схванах плана на Коин. Да остави Капитола и окръзите да се унищожат взаимно, а после да се включи и да вземе властта, след като Тринайсети е останал почти невредим. Така че не се заблуждавай — тя се канеше да заеме мястото ми още от самото начало. Не би трябвало да се изненадвам. В края на краищата, именно Тринайсети започна бунта, който доведе до Тъмните дни, а после изостави останалите окръзи, когато бунтът се оказа неуспешен. Но аз не наблюдавах Коин. Наблюдавах теб, Сойката-присмехулка. А ти наблюдаваше мен. Страхувам се, че и двамата бяхме изиграни.

Отказвам да приема, че това е истина. След някои неща дори аз не мога да оцелея. Изричам първите си думи след смъртта на сестра ми:

— Не ти вярвам.

Сноу поклаща глава с престорено разочарование:

— О, скъпа ми госпожице Евърдийн, нали се разбрахме да не се лъжем.

Навън в коридора, застанала точно на същото място, ме чака Пейлър.

— Намери ли каквото търсеше? — пита тя.

В отговор вдигам бялата напъпила роза и си тръгвам с препъване. Връщам се по някакъв начин в стаята си, защото следващото нещо, за което си давам сметка, е как пълня чаша с вода в банята и потапям розата в нея. Отпускам се на колене върху студените плочки и присвивам очи към цветето, тъй като на флуоресцентната светлина ми е трудно да се фокусирам върху белотата. Хващам гривната си и я извивам като турникет, докато почва да ме боли. Надявам се, че болката ще ми помогне да се придържам към реалността така, както помагаше на Пийта. Трябва да продължавам да упорствам. Трябва да науча истината за това, какво се е случило.

Има две възможности, макар че свързаните с тях подробности може и да варират. Първо моята версия — Капитолът изпраща ховъркрафта, пуска парашутите и жертва живота на собствените си деца, знаейки, че бунтовниците ще им се притекат на помощ. Има доказателства в подкрепа на това. Гербът на Капитола върху ховъркрафта, няма стрелба от земята, Капитолът отдавна използва децата като средство в битката си срещу окръзите. Другата възможност е Сноу да казва истината. Ховъркрафт на Капитола с екипаж от бунтовници бомбардира децата, за да ускори края на войната. Но ако случаят е такъв, защо Капитолът не обстрелваше неприятеля? Поради елемента на изненада? Не са имали отбрана? Децата са ценни за Окръг 13 или поне така е изглеждало винаги. Е, без мен, може би. След като престанах да бъда от полза, можех да бъда пожертвана. Макар че в тази война вече отдавна не ме смятат за дете. И защо биха го сторили, след като знаят, че собствените им медици вероятно ще реагират и ще бъдат покосени от втория взрив? Не биха го направили. Невъзможно. Сноу лъже. Манипулира ме, както винаги. Надява се да ме настрои срещу бунтовниците и може би да ги унищожи. Да. Разбира се.

Тогава какво ме измъчва? Първо, двойно експлодиращите бомби. И Капитолът би могъл да има същите, но за бунтовниците знам със сигурност. Изобретението на Гейл и Бийти. После налице е фактът, че Сноу не направи опит за бягство, когато знам, че е ненадминат в умението си да оцелява. Не мога да повярвам, че не е имал скривалище някъде, някой бункер, зареден с провизии, в който би могъл да изживее остатъка от жалкия си змийски живот. И накрая, налице е преценката му за Коин. Не може да се отрече, че тя направи точно каквото каза той. Остави Капитола и окръзите да се унищожат взаимно, а после се намеси, за да вземе властта. Дори и такъв да е бил планът й, това не означава, че тя е пуснала парашутите. Победата вече беше в ръцете й. Всичко беше в ръцете й.