Уилям Гибсън - Невромантик

След това се включили лазерите, по инфрачервени цели, помели крехките, прозрачни за радарите нападателни планери, и Корто и мъртвият му жокей полетели към земята. Полетели и продължили да падат…

В историята имаше бели петна, тук и при преглеждането на документите, касаещи полета на отвлечен руски боен хеликоптер, който успял да стигне до Финландия. За да бъде взривен, докато кацал в елхова горичка, от антично двадесетмилиметрово оръдие, обслужвано от екипаж от вдигнати по тревога запасняци. Крещящият юмрък беше свършил за Корто в покрайнините на Хелзинки, където финландската Бърза помощ го измъкнала от разкъсания търбух на хеликоптера. Войната свършила след девет дни, и Корто бил изпратен във военна болница в Юта сляп, без крака и без по-голямата част от челюстта си. На служителите на Конгреса били нужни единадесет месеца, докато го намерят там. Слушал звука на капещите дренажи. Във Вашингтон и Маклийн показните процеси вече набирали скорост. Пентагонът и ЦРУ били балканизирани, частично разформировани, и проучването на Конгреса било съсредоточено върху Крещящия юмрук. Зрялост за канализиране, казал служителят на Корто.

Той имал нужда от очи, крака и доста козметично оправяне, казал служителят, но това можело да бъде осигурено. Чисто новички кръпки, добавил той, стискайки рамото на Корто през мокрия от пот чаршаф.

Корто слушал тихото, неуморно капене. Казал, че предпочита да дава показания както си е.

Не, обяснил му служителят, процесите се предават по телевизията. Трябва да стигнат до гласоподавателя. И се изкашлял дипломатично.

Ремонтиран, закърпен и добре отрепетирал, Корто давал показание след показание. Детайлни, увлекателни, ясни и в голяма степен представляващи част от заговор на Конгреса с определен интерес към запазването на определени части от структурата на Пентагона. Корто постепенно разбрал, че показанията, които дава, са инструмент за запазване на кариерата на трима офицери, лично отговорни за покриването на рапортите за строежа на емпове при Киренск.

След като ролята му в процесите свършила, станал нежелан във Вашингтон. В ресторант на авеню М, до саксия аспарагуси, служителят му обяснил смъртната опасност, до която води говоренето не с когото трябва. Корто смазал ларинкса на човека с твърдите пръсти на дясната си ръка. Служителят на Конгреса умрял от задушаване, с лице в аспарагусите, и Корто излязъл навън в студения вашингтонски септември.

Хосаката изброяваше полицейски рапорти, рапорти за корпоративен шпионаж и файлове с новини. Кейс следеше как Корто подработва корпоративни изменници в Лисабон и Маракеш, където като че ли беше обсебен от идеята за предателството и намразил учените и техниците, на които плащаше да работят за него. Пиян, беше пребил в Сингапур до смърт един руски инженер и беше запалил стаята му.

След това се беше появил в Тайланд като надзирател във фабрика за хероин. След това като наемник в калифорнийски хазартен картел, след това като платен убиец в руините на Бон. Беше ограбил банка във Вичита. Записите ставаха неясни, заплетени, промеждутъците — все по-дълги.

Един ден, казваше той в запис, който навяваше мисълта за химическа обработка, всичко беше станало сиво.

Преведени френски медицински записи обясняваха как неидентифициран мъж е бил приет в парижка психиатрична болница и бил диагностициран като шизофреник. Развил кататония и бил изпратен в държавен институт в покрайнините на Тулон. Бил използуван като субект в експериментална програма, която се опитвала да върне обратно развитието на шизофренията чрез кибернетични модели. Случайно избрани пациенти били снабдени с микрокомпютри и били поощрявани да ги програмират, с помощта на студенти. Той бил излекуван, единственият успех от целия експеримент.

Записите свършваха тук.

Кейс се обърна на другата страна и Моли тихичко го наруга, че я смущава.

Телефонът позвъня. Той го придърпа в леглото.

— Ъхъ?

— Пътуваме за Истанбул — каза Армитаж. — Тази нощ.

— К’во иска това копеле? — попита Моли.

— Казва, че пътуваме за Истанбул тази нощ.

— Така ли? Умирам от кеф.

Армитаж изреждаше номера на полети и времена на тръгване.

Моли седна и включи осветлението.

— Какво ще стане с джаджите ми? — запита Кейс. — Кибердека ми.

— Финландеца ще има грижата — каза Армитаж и затвори.

Кейс я наблюдаваше как се приготвя. Под очите й имаше черни кръгове, но дори и с шината беше сякаш гледаш танц. Нито едно излишно движение. Неговите дрехи бяха натрупани на купчина до чантата му.