Уилям Гибсън - Невромантик

Финландецът изпръхтя:

— Тази ще ти върже ташаците на вратовръзка, ако я изгледаш накриво.

— Не разбирам този идиом.

— Чудесно — каза Кейс. — Значи да млъкнеш.

Арменецът се дръпна назад, оставяйки металическия привкус на афтър-шейв. Започна да шепне в предавателчето „Саньо“ на някаква странна салата от гръцки, френски, турски и отделни английски думи. Предавателчето отговори на френски. Мерцедесът плавно зави зад ъгъла.

— Базарът на подправките, наричан понякога египетският базар, — говореше колата, — е бил съграден на мястото на по-ранен базар, изграден от султан Хатиси през 1660 година. Това е централният пазар на града за подправки, софтуер, парфюми, лекарства…

— Дрога — каза Кейс, гледайки как чистачките на колата кръстосват напред-назад по противокуршумния лексан. — Джерси, какво каза преди малко за тоя Ривиера, как му били вързани жиците?

— Смес от кокаин и меперидин, да. — Арменецът се върна отново към разговора с предавателчето.

— Демерол, така й казваха — каза Финландеца. — Той е високооборотен артист. С интересни хора ще работиш, Кейс.

— Голяма работа — каза Кейс и вдигна яката на якето си. — Ще му намерим на горкия смотаняк нов панкреас или там нещо.

След като навлязоха в базара, Финландецът значително се развесели, като че ли тъпканицата и чувството за задушаване го успокояваха. Те се движеха с арменеца през широк вестибюл, под опушени пластмасови плоскости и боядисано в зелено желязно скеле от времето на парните машини. Хиляди разпръснати реклами премигваха и потрепваха.

— Господи боже, — Финландеца дръпна Кейс за ръката, — виж там. — Той посочи. — Това е кон, човече. Виждал ли си някога кон?

Кейс хвърли поглед към препарираното животно и поклати глава. То беше поставено на нещо като пиедестал, близо до входа към мястото, където продаваха птици и маймунки. Краката му бяха почернели и козината им беше опадала през десетилетията на докосвания с ръце.

— Веднъж видях един в Мериланд, — каза Финландеца, — и това беше поне три години след пандемията. Някакави араби все още се опитват да ги отгледат от ДНК, но все нещо се скапва.

Кафявите стъклени очи на животното като че ли ги следяха, докато те минаваха покрай него. Терзибашиян ги доведе в кафене близо до центъра на пазара, в стая с нисък таван, която изглеждаше, като че ли е била непрекъснато преправяна в течение на столетия. Кльощави момчета в изцапани бели палта притичваха между заобиколените от хора маси, балансирайки стоманени подноси с бутилки Тюрк-Туборг и малки чашки чай.

Кейс купи кутия Йехеюан от продавач край вратата. Арменецът мърмореше нещо на предавателчето.

— Идвайте — каза той. — Тръгнал е. Всяка нощ върви по канала към базара, да купи сместа си от Али. Вашата жена е близо. Идвайте.

Алеята беше стара, твърде стара. Стените й бяха от блокчета тъмен камък. Паважът беше неравен и миришеше на капал цяло столетие бензин, абсорбиран от древния варовик.

— Не виждам нищо — прошепна той на Финландеца.

— Чудесно за плячката — отвърна Финландеца.

— Тихо — каза Терзибашиян, твърде силно.

Дърво проскърца по камък или бетон. Десет метра по-надолу по алеята върху мокрите павета се появи клин жълта светлина, разшири се. Някакви фигура излезе навън и вратата простърга обратно, оставяйки тясното място в мрак. Кейс потрепери.

— Сега — каза Терзибашиян, и брилянтен лъч бяла светлина, насочван от покрива на сградата срещу базара, прикова слабичката фигура до древната дървена врата в правилен кръг. Ярките очи се метнаха наляво, надясно и човекът рухна. Кейс помисли, че някой го е застрелял: той лежеше по лице, русата му коса бледнееше върху стария камък, слабите му длани бяха бели и безсилни.

Кръгът от светлина не трепна.

Гърбът на якето на падналия мъж се изду и се пръсна, и кръвта оплиска стената и прага. Чифт невероятно дълги, с подобни на въжета сухожилия ръце се присвиха, сиво-розови в светлината. Нещото като че ли се измъкваше от паважа през кървавата, неподвижна руина, която беше преди Ривиера. Беше високо два метра, стоеше на два крака и като че ли нямаше глава. След това бавно се завъртя с лице към тях и Кейс видя, че имаше глава, но нямаше шия. Беше безоко и кожата му блестеше като розовата повърхност на черво. Устата, ако това беше уста, беше кръгла, конична, плитка и покрита с трептяща растителност — коса или четина, блестяща като черен хром. То ритна настрани парцалите от дрехи и плът и пристъпи напред. Устата му като че ли ги търсеше, докато то се движеше.