Уилям Гибсън - Невромантик

Той включи тензора до Хосаката. Яркото кръгче светлина падна право върху конструкта на Платото. Постави в слотовете малко лед, свърза конструкта и се включи.

Усещането беше точно като някой да наднича през рамото ти.

Той се изкашля.

— Дикс? Маккой? Здрасти, старче.

— Добрутро, браток — отвърна глас, идващ отникъде.

— Кейс съм, старче. Помниш?

— Маями, чираче, щракало.

— Какво е последното, което си спомняш, преди да ти се обадя, Дикс?

— Нищо.

— Затварям. — Той изключи конструкта. Присъствието беше изчезнало. Включи го отново.

— Дикс? Кой съм аз?

— Хващаш ме в блокаж, пич. Кой си, да ти го начукам?

— Ке… твоят приятел. Партньор. К’во си правиш, старче?

— Добър въпрос.

— Помниш ли да си бил тук преди секунда?

— Не.

— Чувал си как бачка персонална ROM матрица?

— Желязно, браток, фирмен конструкт.

— И като я включа в сандъка, който ползвам, мога да й дам последователна памет в реално време?

— Тъй я — каза конструктът.

— Окей, Дикс. Ти си ROM конструкт. Чат?

— Щом викаш — отвърна конструктът. — Кой си ти?

— Кейс.

— Маями, — каза гласът, — чираче, щракало.

— Точно. И за начало, Дикс, ти и аз фукваме двамата до Лондонската мрежа и смъкваме малко данни. Хващаш ли се с тая?

— Да имам някакъв избор, пич?

— Т’ва, дет’ го търсиш, е рай — даде съвет Платото, когато Кейс му обясни ситуацията. — Пробвай Копенхаген, боклучарниците на университетската секция. — Гласът изреди координатите, и Кейс ги набра.

Те намериха техния рай, „пиратски рай“, по разбутаните покрайнини на академична мрежа със слаба защита. На пръв поглед той напомняше разни драскулици, каквито студентите-оператори обичат да оставят по възлите на мрежовите линии, бледи руни оцветена светлина, която проблясва на фона на обърканите очертания на дузина факултети по разни изкуства.

— Тук — каза Платото, — синята. Забелязваш ли я? Входните кодове за Европа Бел. Преснички. Бел скоро ще стигне тук и ще изчете всичко до дупка, ще смени всички кодове, които намери оставени. И утре хлапаците ще откраднат нови.

Кейс си проби път в Европа Бел и превключи на стандартен телефонен код. С помощта на Платото той се свърза с лондонската база данни, за която Моли твърдеше, че принадлежи на Армитаж.

— Тук — каза гласът. — Остави на мен. — Платото започна да диктува серии цифри. Кейс ги набираше на клавиатурата, опитвайки се да улови паузите, с които конструктът подсказваше интервалите. Стана от третия път.

— Екстра бизнес — каза Платото. — Никакъв лед.

— Сканирай тия помии — поръча Кейс на Хосаката. — Наблегни на личната история на притежателя.

Невроелектронните драскулици на рая изчезнаха, заменени от обикновен ромб бяла светлина.

— Съдържанието е предимно видеозаписи на военни съдилища от след войната — каза далечният глас на Хосаката. — Централната фигура е полковник Уилис Корто.

— Покажи го де — рече Кейс.

Екранът беше изпълнено от лице на мъж. Очите бяха на Армитаж.

След два часа Кейс се просна до Моли на плочата и остави темперопора да се оформя по тялото му.

— Намери ли нещо? — Гласът й беше замаян от съня и лекарствата.

— Не сега — отвърна той. — Скапан съм. — Беше гроги и объркан. Лежеше неподвижно със затворени очи и се опитваше да подреди различните части на историята на човека, наречен Корто. Хосаката беше подредил тъничката база данни и беше сглобил кратък преглед, но той беше дупка до дупка. Част от материалите бяха текстови записи, плъзгащи се гладко по екрана, прекалено бързо, и Кейс трябваше да накара компютъра да му ги чете. Други части бяха преки звукозаписи от Крещящия юмрук.

Полковник Уилис Корто беше се промъкнал през сляпо петно в руската защита около Киренск. Совалките бяха отворили дупката с импулсни бомби, и групата на Корто се беше спуснала с микропланери „Нощно крило“, с криле, плющящи под лунната светлина, хвърлящи сребристи отблясъци над реките Ангара и Подкаменная, последните светлини, които Корто щеше да види в течение на петнадесет месеца. Кейс се опита да си представи микропланерите, излюпващи се от капсулите си високо над замръзналата тайга.

— Сто на сто са те завряли вътре с тояга, шефе — каза Кейс. Моли се размърда до него.

Микропланерите са били невъоръжени и оголени, за да могат да носят оператор, прототип на кибердек и вирусна програма, наречена Молец IX, първият истински вирус в историята на кибернетиката. Корто и групата му са били тренирани за атаката три години. Вече били проникнали през леда, готови да инжектират Молец IX, когато се обадили емповете. Импулсните оръдия на руснаците запратили жокеите в електронния ад; „Нощните криле“ изключили всичко, цялата електроника била унищожена.