Оттатък армейското одеало, седнал до бялата маса, ги чакаше Финландеца.
Моли започна да жестикулира бързо, измъкна отнякъде парче хартия, написа нещо на него и го подаде на Финландеца. Той го хвана с два пръста, държейки го по-далече от себе си, като че ли то можеше да експлодира. Направи знак, който Кейс не знаеше; нещо, което комбинираше нетърпение с мрачно отстъпление. След това се изправи, отърсвайки трохите от предницата на износеното си туидово яке. Стъклена кана мариновани херинги стоеше на масата до разпечатан пластмасов пакет сухари и ламаринен пепелник, пълен с угарки от Партагас.
— Чакайте — каза Финландеца и излезе от стаята.
Моли зае мястото му, извади острието от показалеца си и набучи сивкаво парче херинга. Кейс се разхождаше безцелно из стаята, опипвайки сканиращото оборудване по колоните, докато минаваше покрай него.
След десет минути Финландеца се върна забързано, оголвайки зъби в широка жълта усмивка. Кимна, вдигна палец към Моли и повика с жест Кейс да му помогне да поставят панела на вратата. Докато Кейс приглаждаше ивицата велкро на мястото й, Финландеца измъкна плоска малка клавиатура от джоба си и набра сложна комбинация.
— Сладурче, — каза той на Моли, пъхвайки клавиатурата обратно, — право в целта си. Не е партенка, надушвам го. Ще ми кажеш ли как го докопа?
— Отвъдния — рече Моли и бутна херингата и сухарите настрани. — Завъртях една странична сделка с Лари.
— Хитро — каза Финландеца. — Това е ИИ.
— Намали малко оборотите — намеси се Кейс.
— Берн — продължи Финландеца, игнорирайки го. — Берн. Получил е ограничено швейцарско гражданство в съответствие с техния еквивалент на Акта от ’53. Построен за Тесие-Ашпул S. A. Те притежават машината и оригиналния софтуер.
— И какво е това в Берн? — Кейс застана нарочно между тях.
— Ледомлък е разпознавателен код за един ИИ. Имам номерата от Туринговия регистър. Изкуствен интелект.
— Дотук всичко точно — каза Моли. — Но какво се получава?
— Ако Отвъдния е прав, — отвърна Финландеца, — Армитаж работи за този ИИ.
— Платих на Лари да накара Модерните да поразчовъркат около Армитаж — обясни Моли на Кейс. — Те имат някои много особени канали за информация. Сделката беше: парите срещу отговора на един въпрос — кой стои зад Армитаж.
— И мислиш, че е този ИИ? Тези неща нямат никаква автономия. Трябва да е корпорацията му, тия Тесние…
— Тесие-Ашпул S. A. — каза Финландеца. — Имам за вас и една история за тях. Вълнува ли ви? — Той седна и се наклони напред.
— Финландска му работа — каза Моли. — Той обича историите.
— Още не съм разказвал тази на никого — започна Финландеца.
Финландецът беше прекупвач на крадени стоки, предимно на софтуер. Вършейки тази работа, той понякога влизаше в контакт с други прекупвачи, някои от които работеха с по-традиционни стоки. Благородни метали, марки, редки монети, скъпоценни камъни, бижутерия, кожи и рисунки и други произведения на изкуството. Историята, която той разказа на Кейс и Моли, започваше с историята на друг човек, който той нарече Смит.
Смит също бил пласьор на крадено, но в благоприятни сезони се легализирал като търговец-галерист. Бил първият от познатите на Финландеца, който „лапнал чипа“ (фразата звучеше на Кейс малко старомодно) и микрософтовете, които купувал, били програми по история на изкуството и таблици на галерийни разпродажби. С половин дузина чипове в новия си куплунг познанията му в търговията с изкуство били забележителни, поне по мерките на колегите му. Но веднъж пристигнал при Финландеца с молба за помощ, по братски, като един бизнесмен при друг. Искал текуща информация за клана Тесие-Ашпул, и тя трябвало да бъде почерпена по начин, изключващ възможността субектът да проследи и открие кой е авторът на поръчката. Може и да е възможно, отвърнал Финландеца, но ще изисква обяснение.
— Работата смърдеше — каза Финландеца на Кейс. — Смърдеше на пари. И Смит беше много внимателен. Почти прекалено внимателен.
Оказало се, че Смит има доставчик, известен като Джими. Джими бил взломаджия и какво ли не още, и току-що се бил върнал от едногодишен престой във висока орбита, донасяйки това-онова обратно в царството на гравитацията. Най-необикновеното нещо, което успял да приджоби по време на посещението си в архипелага, била една глава, великолепно изработен бюст, клуазоне върху платина, обсипана с бисери и лапис. Смит въздъхнал, метнал й един поглед през джобния си микроскоп и посъветвал Джими да я претопи. Била съвременна, а не антична, и нямало да представлява интерес за колекционерите. Джими прихнал. Това е компютърен терминал, казал той. Може да говори. И не с електронен глас, а чрез разкошно устройство от механика и миниатюрни органови тръбички. Който и да я бил конструирал, това била барокова работа. Перверзна работа, защото гласовите чипове струват почти нищо. Чудащина. Смит свързал главата към компютъра си и слушал как странният, нечовешки глас изрежда колоните от данъчни сметки за миналата година.
Читать дальше