Уилям Гибсън - Невромантик

Тук. Тази.

Пробивайки си път до сферата, под синия хладен неон, хлъзгав и гладък като обледеняло стъкло, той вмъкна подпрограма, която извърши определени промени в главните програми за достъп.

Сега навън. Връщайки се плавно, вирусът запуши прозореца в леда.

Готово.

Във фоайето на Sense/Net двама Пантери-Модерни седяха напрегнато пред ниска правоъгълна плоскост, заснемайки бъркотията с видеокамера. И двамата носеха хамелеонови костюми.

— Тактиците пръскат барикади от пяна в момента — отбеляза единият, използувайки предимуществото на гърления си микрофон. — Бързото реагиране още се опитват да си приземят хеликоптера.

Кейс тракна превключвателя на симстима. И попадна право в агонията на счупена кост. Моли се беше подпряла на голата сива стена. Дишането й беше накъсано и неравно. Кейс мигновено отскочи обратно в мрежата. В лявото му бедро бързо отслабваше болка като от нажежен до бяло гвоздей.

— Какво става, Мътачо? — запита той свръзката.

— Не знам, Резачо. Майката не говори. Чакай.

Програмата на Кейс изчакваше в цикъл. Единична, тънка като косъмче нишка от малинов неон свързваше центъра на зазидания прозорец с променящите се очертания на ледотрошачката му. Нямаше време да чака. Пое дълбоко въздух и отново се включи.

Моли направи една крачка, опитвайки се да се държи за стената на коридора. Кейс изхърка в стаята си. Втората премина над протегната ръка. Униформен ревер, яркочервен от прясна кръв. За миг се мярна счупена шокова палка от фибростъкло. Зрението й като че ли беше стеснено като тунел. На третата стъпка Кейс изпищя и се оказа обратно в мрежата.

— Мътачо? Бостън, готин. — Гласът й трепереше от болка. Тя се прокашля. — Малце проблем с местните. Единия май ми потроши крака.

— Трябва ли ти нещо, Майко на Котките? — Гласът на свръзката беше неясен, почти заглушен от шумовете.

Кейс се насили да се включи отново. Тя се беше подпряла на стената, пренесла цялата тежест на десния си крак. Разрови съдържанието на кенгурувия джоб на костюма и измъкна пластмасова лентичка с влепени разноцветни дермадискове. Избра три и ги притисна силно към лявата си китка, над вените. Шест хиляди микрограма ендорфинов аналог се стовариха върху болката като чук, пръсвайки я на прах. Гърбът на Моли се изви конвулсивно, розови вълни топлина пролазиха по бедрата й. Тя въздъхна и бавно се отпусна.

— Окей, Мътачо. Окей съм в момента. Но ще ми трябва медицински екип като изляза. Кажи на хората ми. Резачо, на две минути от целта съм. Можеш ли да удържиш положението?

— Кажи й, че съм там и удържам — отвърна Кейс.

Моли закуца надолу по коридора. Когато хвърли поглед веднъж назад, Кейс видя сгърчените тела на трима пазачи от охраната на Sense/Net. Единият като че ли нямаше очи.

— Тактиците и Бързото реагиране са запечатали приземния етаж, Майко на котките. Барикади от пяна. Във фоайето става напечено.

— И тук е доста напечено — отвърна тя, вмъквайки се през две сиви стоманени врати. — Почти стигнах, Резачо.

Кейс се прехвърли в мрежата и дръпна тродите от челото си. Беше целият мокър от пот. Избърса челото си с кърпа, бързо отпи вода от велосипедната бутилка до Хосаката и погледна картата на библиотеката на екрана. През очертанията на вратата се плъзгаше пулсиращ червен курсор. Само на милиметри от зелената точка, подсказваща мястото на конструкта на Дикси Платото. Той се чудеше как ли се отразява на крака й това ходене на него по този начин. С достатъчно ендорфинов аналог тя би могла да ходи и на два окървавени чукана. Затегна найлоновия колан, който го удържаше в стола и смени тродите.

И пак процедурата: тродите, включване, прехвърляне.

Научната библиотека на Sense/Net нямаше интерфейс за връзка с материалите вътре. Те трябваше да бъдат извадени физически, преди да може да се включиш към тях. Моли куцаше между редици еднакви сиви каси.

— Предай й още пет и след това десет наляво, Мътачо — каза Кейс.

— Още пет и десет наляво, Майко на Котките — предаде свръзката.

Тя сви наляво. Библиотекарка с побеляло лице се беше свила между две каси. Бузите й бяха мокри, погледът — празен. Моли не й обърна внимание. Кейс се чудеше какво ли бяха направили Модерните, за да провокират такъв ужас. Знаеше, че то е нещо от рода на симулирана заплаха, но беше твърде зает с леда, за да внимава тогава в обяснението на Моли.

— Ето го — каза Кейс, но тя вече беше спряла пред вратата на касата, която съдържаше конструкта. Очертанията й напомняха на Кейс Новоацтекските библиотеки в преддверието на Джули Дийн в Чиба.