Уилям Гибсън - Невромантик

Точно в полунощ, в синхрон с чипа зад окото на Моли, свръзката беше издал команда. „Главна линия“. Девет Модерни, пръснати на двеста мили из Спрола, бяха набрали едновременно ТРЕВОГА от телефонни кабинки. Всеки от тях пусна кратък запис, затвори телефона и изчезна в нощта, сваляйки хирургическите ръкавици. Девет различни полицейски участъка и агенции за обществена сигурност абсорбираха информацията, че тайнствено подразделение на войнствуващи християнски фундаменталисти току-що е поело отговорността за изпускането на обявено извън закона психотропно вещество, известно като Тъга Девет, във вентилационната система на пирамидата на Sense/Net. Тъга Девет, известно в Калифорния като Печалния Ангел, беше предизвикало остра параноя и психоза с опити за убийство при осемдесет и пет процента от експерименталните субекти.

Кейс щракна ключа в момента, в който програмата му протече през прохода на подсистемата, контролираща достъпа до научната библиотека на Sense/Net. Оказа се стъпил пред асансьор.

— Извинете, вътрешно лице ли сте? — вдигна вежди пазачът. Моли пукна мехурче дъвка и отвърна „Не“, забивайки двата пръста на дясната си ръка под лъжичката му. Когато той се преви, опитвайки се да натисне бутона за тревога на колана си, тя блъсна главата му настрани в стената на асансьора.

Дъвчейки ускорено дъвката, тя набра на осветения пулт „ЗАТВОРИ ВРАТАТА“ и „ИЗКЛЮЧВАНЕ“. След това измъкна черна кутийка от джоба на палтото си и натъпка парченце олово в ключалката, която блокираше електрониката на пулта.

Пантерите-Модерни изчакаха първият им ход да постигне ефекта си, след което инжектираха втора доза внимателно подготвена дезинформация. Този път я изстреляха направо във вътрешната видеосистема на сградата на Sense/Net.

В 12:04:03 всеки екран в сградата замига в продължение на осемнадесет секунди с честота, която доведе до припадъци значителна част от служителите. След това на екраните ди появи някакво далечно подобие на човешко лице, с черти, разтеглени по асиметричните израстъци кост като Меркаторова проекция. Сините устни се разделяха влажно, Изкривената и удължена брадичка се движеше. Нещо, може би ръка, подобно на червеникава връзка усукани корени, се метна към камерата, излезе от фокус и изчезна. Подпрагови бързи образи от заразяването: схеми на водопроводната мрежа на сградата, ръце в ръкавици внимателно работят с лабораторна стъклария, нещо се изсипва надолу в мрака, тих плясък… Звуковият запис, настроен на скорост малко под два пъти по-бърза от обикновената, беше част от новинарско предаване отпреди месец, обсъждащо потенциалното военно приложение на вещество, известно като HsG, химикал, управляващ действието на човешкия фактор на растежа на костите. Свръхдози HsG хвърляха костните клетки в буйно размножаване, ускорявайки растежа от порядъка на хиляда процента.

В 12:05:00 в облицования с огледала център на Sense/Net се намираха малко над три хиляди работници. Пет минути след полунощ, в момента, когато съобщението на Модерните завърши с бял неподвижен екран, пирамидата на Sense/Net запищя.

Половин дузина тактически хеликоптери на Ню-Йоркската полицейска служба, реагирайки на възможността за попадане на Тъга Девет във вентилационната система на сградата, летяха към Sense/Net. Още един хеликоптер на Силите за бързо реагиране на СОБА излиташе от площадката си на покрива на Рикерс.

Кейс включи втората програма. Един внимателно проектиран вирус атакува системата програми, поддържащи командите по опазване на достъпа до подземието, което съдържаше научните материали на Sense/Net.

— Бостън — чу се гласът на Моли по връзката. — Слизам по стълбите.

Кейс превключи и видя голата стена на асансьора. Тя разкопчаваше белите панталони. Издут пакет, точно в оттенъка на бледия й глезен, беше прикрепен за него с микропореста лента. Тя приклекна и разви лентата. Докато разгъваше костюма на Модерн по миметичния поликарбон пропълзяха ивици бургундско червено. Съблече розовия дъждобран, запрати го при белите панталони, и занахлузва костюма върху белите ботуши.

12:06:26.

Вирусът на Кейс беше изрязал прозорец през леда на библиотечните команди. Той се промуши през него и се оказа в безкрайно синьо пространство, сред цветово кодирани сфери, прикрепени към гъста мрежа от бледосин неон. В непространството на мрежата вътрешността на дадена конструкция данни имаше неограничени субективни измерения; детско калкулаторче, достигнато през Сендая на Кейс, би представлявало безкрайни заливи от нищо, с изключение на няколко основни команди. Кейс започна да набира последователността, която Финландеца беше купил от някакъв сарари от средния ешелон, тежко пристрастен към наркотици. Плъзна се през сферите, сякаш се носеше по невидими следи.