Уилям Гибсън - Невромантик

— Действай, Резачо — подкани го Моли.

Кейс се превключи към киберпространството и изпрати пулсираща команда по малиновата нишка, проникваща през леда на библиотеката. Пет отделни алармени системи бяха убедени, че продължават да работят. Три сложни ключалки се отвориха, но продължиха да се смятат за заключени. В централната памет на библиотеката беше извършено малко прехвърляне: конструктът се оказа махнат по заповед на началството преди един месец. Ако някой библиотекар провереше данните за заповедта, щеше да открие, че записите са изтрити.

Вратата тихо се отвори на пантите си.

— 0467839 — каза Кейс, и Моли измъкна черната касета от гнездото й. Приличаше на пълнител на тежък автомат. Страните й бяха покрити с предупредителни знаци и означения за степени на секретност.

Моли затвори вратата, ключалките щракнаха. Кейс се включи обратно.

Изтегли линията през леда на библиотеката. Тя отскочи като ластик и се сля с програмата му, включвайки автоматично пълен реверс. Вратите на Sense/Net щракнаха след него, когато той се измъкна. Подпрограмите, вплели се в тях, профучаха и се вляха обратно в сърцевината на ледотрошача, когато излизаше през прохода.

— Навън, Мътачо — бухна се Кейс на стола. След концентрацията по време на атаката той можеше да остане включен и въпреки това да запази контрола над тялото си. На Sense/Net вероятно щяха да са нужни дни, за да открие кражбата на конструкта. Щяха да тръгнат от отбиването на данните от Лос Анджелос, който съвпадаше твърде подозрително с терористичния акт на Модерните. Съмняваше се, че тримата от охраната, които Моли беше срещнала в коридора, щяха да останат живи, за да разказват.

Асансьорът, заедно с черната кутийка на Моли, прикрепена до пулта, си беше както го беше оставила. Пазачът все още лежеше свит на пода. Кейс едва сега забеляза дермадиска на шията му. Работа на Моли, да го държи в аут. Тя прекрачи тялото му и махна черната кутийка, преди да натисне копчето с надпис ФОАЙЕ.

В момента, в който вратата на асансьора се отвори със съскане, някаква жена изхвъркна заднешком от тълпата в асансьора и удари главата си в задната стена. Моли не й обърна внимание, навеждайки се да отлепи диска от шията на пазача. След това изрита белите панталони и розовия дъждобран през вратата, хвърли черните очила след тях, и нахлупи качулката на костюма над челото си. Конструктът, скрит в коремния джоб на костюма, подпираше гръдната й кост при всяка крачка. Тя излезе от асансьора.

Кейс често беше виждал паника, но никога в затворено пространство.

Служителите на Sense/Net, изливайки се от асансьорите, се хвърляха към изходите, за да срещнат там барикадите от пяна на Тактиците и пясъчните пушки на Бързото реагиране на СОБА. Двете организации, убедени, че удържат орда потенциални убийци, си съдействуваха с рядко срещана ефикасност. Оттатък надробените парчета на вратите на главния изход, върху барикадите, бяха натрупани няколко слоя тела. Кухото бухтене на пушките срещу безредици осигуряваше постоянно допълнение към шума, който тълпата издаваше, мятайки се напред и назад по мраморния под на фоайето. Кейс никога не беше чувал подобен звук.

— Исусе — каза Моли и се поколеба. Сигурно и тя не беше чувала. Това беше някакъв писък, извисяващ се в бълбукащ рев от прост, пълен ужас. Подът на фоайето беше покрит с тела, дрехи, кръв и дълги накъсани ленти жълти разпечатки.

— Айде, сестричко. За навън сме. — Очите на двамата Модерни блестяха сред бясно мятащи се оттенъци на поликарбон. Костюмите им не насмогваха на объркването от цветове и форми, което бушуваше зад тях. — Попочупила ли си се? Айде. Томи ще те подпира. — Томи подаде нещо на говорещия, видеокамера, обвита в поликарбон.

— Чикаго, — каза тя, — продължавам по плана. — И след това рухна, не на мраморния под, покрит с кръв и повърнато, а в някаква топла като кръв яма, в тишина и мрак.

Водачът на Пантерите-Модерни, който се представи като Лупус Отвъдния, носеше поликарбонов костюм със записваща способност, която му позволяваше да възпроизвежда отново имитираните цветови оттенъци по желание. Гледаше внимателно Армитаж и Кейс със забулени очи, присвит на ъгъла на работната маса на Кейс като някакъв причудливо скулптиран гаргойл. Усмихваше се. Косата му беше розова. Зад ухото му стърчеше сноп разноцветни микрософтчета; ухото беше островърхо, и от него се подаваха още розови кичури. Зениците му бяха модифицирани така, че да улавят светлината като котешки. Кейс гледаше пълзящите по костюма цветове и структури.