Уилям Гибсън - Невромантик

Клиентелата на Смит включвала токийски милиардер, чиято страст към часовникарски автомати достигала до фетишизъм. Свил рамене, показвайки на Джими обърнатите си нагоре длани в жест, стар като заложните къщи. Мога да пробвам, казал, но се съмнявам дали ще мога да взема много за нея.

Когато Джими си тръгнал, оставяйки му главата, Смит я изучил внимателно и открил някои печати на производители. В крайна сметка успял да проследи едно странно сътрудничество между двама цюрихски майстори, специалист по емайла от Париж, холандски бижутер и калифорнийски проектант на чипове. Открил, че е поръчана от Тесие-Ашпул S. A.

Смит започнал да прави предварително проучване около колекционера от Токио, усетил, че е по следите на нещо, което си заслужава труда.

След това обаче дошъл посетител. Неканен посетител, който преминал през сложния лабиринт на алармени системи на Смит, сякаш изобщо нямало такъв. Дребничък мъж, японец, страхотно вежлив, с всички белези на клониран убиец нинджа. Смит седял абсолютно неподвижно, гледайки в спокойните кафяви очи на смъртта над полираната маса от виетнамско розово дърво. Възпитано, почти извинявайки се, клонираният убиец обяснил, че е негово задължение да открие и върне едно произведение на изкуството, изключително красив механизъм, откраднат от къщата на господаря му. Бил научил, казал нинджата, че Смит може би е чувал за местонахождението на този предмет.

Смит казал на човека, че не му се умира, и измъкнал главата. И колко очаквате, попитал посетителят, да вземете от продажбата на този обект? Смит назовал сума доста по-ниска от тази, която смятал да поиска първоначално. Нинджата измъкнал кредит-чип и прехвърлил на Смит сумата от многоцифрена швейцарска сметка. И кой, попитал човекът, ви го достави? Смит му казал. И след няколко дни научил за смъртта на Джими.

— И тук дойде моят ред — продължаваше Финландеца. — Смит знаеше, че въртя доста работи с тълпата от улица „Памет“, и това е мястото, където можеш да намериш тихичко информация, без възможност тя да бъде проследена обратно. Наех жокей. Аз бях на топа на устата, така че взех процент. Смит беше внимателен. Просто беше участвувал в много странна сделка, и беше спечелил, но това не му помагаше. Кой беше платил от тази швейцарска сметка? Якудза? Няма начин. Правилата им на поведение в ситуации като тази са непоклатими, и биха убили и получателя, задължително. Наркоманска история? Смит не мислеше така. Наркоработите си носят тръпката, усещаш ги. Е, аз накарах моя жокей да позабърше новинарските морги, докато не намерихме споменаване за Тесие-Ашпул. Нищо особено, но хванахме адвокатска кантора. Той проби леда на кантората и получихме семейния адрес. Бая работа ни свърши.

Кейс вдигна вежди.

— Свободната станция — поясни Финландеца. — Вретеното. Излиза, че го притежават кажи-речи едно към едно. Стана обаче интересно, когато жокеят събра инфо от новинарските морги и състави конспект. Семейна организация. Корпоративна структура. На теория можеш да инвестираш в S. A., но на свободния пазар повече от сто години не е имало акции на Тесие-Ашпул. Нито на който и да било друг пазар, поне доколкото ми е известно. Имате си работа с много тихо, много ексцентрично орбитално семейство първо поколение, въртящо бизнеса си като корпорация. Големи пари, старателно криещи се от медиите. Много клониране. Орбиталният закон е много по-мек към генетичното инженерство, нали? И е трудно да се проследява кое поколение, или комбинация от поколения, командва парада по това или онова време.

— И как така? — запита Моли.

— Имат си собствена криогенна камера. Дори при орбиталния закон си юридически мъртъв за времето на замразяването. Като че ли правят сделки, макар че никой не е виждал бащата-основател около тридесет години. Майката основателка умряла при някакъв лабораторен инцидент…

— И какво станало с твоя изкупвач?

— Нищо. — Финландеца се намръщи. — Заряза историята. Порадвахме се на гледката на фантастичното преплитане на влияния на адвокатите, които бачкат за Т-А, и толкова. Джими сигурно се е напъхал в „Блуждаещ лъч“, забърсал е главата, и Тесие-Ашпул са изпратили техния нинджа по дирите. Смит реши да забрави това. Сигурно беше умно от негова страна. — Той погледна към Моли. — Вила „Блуждаещ лъч“. Върхът на вретеното. Строго частна.

— Смяташ, че те притежават този нинджа ли? — запита Моли.

— Смит мислеше така.

— Скъпичко — каза тя. — Чудя се какво ли може да е станало с малкия нинджа, Финландецо.