Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Когато се върна в дневната, погледът му попадна върху малкия трансмитер до вратата. Беше примитивен уред с ограничен обхват, но все още функционираше. Кайл разви капака от изкуствена материя, хвърли го небрежно настрани и прокара върховете на пръстите си по простите чипове. На предната страна на апарата в строго определен ритъм замига миниатюрна зелена лампичка. Някой беше натиснал алармения бутон, но сигналът беше изключен преди изтичане на контролното време. Но Кайл се нуждаеше от още информация за обитателката на това жилище.

Пръстите му отново пробягнаха по вътрешността на трансмитера. Този път мина повече време, преди да свърши работата си, но след това малкият уред изпълни задача, която би накарала предишната му притежателка да замръзне на мястото си.

Кайл внимателно постави шасито и натисна един бутон. Част от матовочерната повърхност се оцвети в сребристо и след секунди се изпълни с бял шум. Пръстите на Кайл избраха определен код на дванайсетичната клавиатура на трансмитера. Статичният шум изчезна и отстъпи място на огненочервеното „М“ на Морон.

Дори Кайл беше изненадан колко бързо се установи връзката, кодът, зададен от него, имаше висш приоритет, но все пак Даниел беше губернатор на цялата планета й, следователно, човек, който би трябвало да бъде доста зает. Затова Кайл се изненада още, когато Даниел веднага реагира на позвъняването. На миниатюрния екран се появи лицето на Даниел, мъжът, когото Черити Леърд познаваше като лейтенант Стоун.

— Кайл! — Даниел изглеждаше по-скоро зарадван, отколкото изненадан. — Не съм и помислял, че ще се обадиш толкова скоро! Предполагам, че си заловил капитан Леърд?

— Още не — отвърна Кайл. — Но преднината й вече е само един час.

— Какво чакаш още? — ядоса се Даниел. — Проследи я и я доведи. Знаеш задачата си!

— Трябват ми някои сведения — отвърна Кайл.

Лицето на Даниел почервеня от гняв, което се вписваше в представата на Кайл за неговия характер — не беше особено търпелив човек.

— Какви сведения?

— Намирам се в жилището на една жрица на Шаитаан — обясни Кайл. — Номерът на нейния трансмитер е Денвър-757-алфа-19.

Даниел махна на някого извън зрителното поле на камерата и отново се обърна към Кайл. Сега нетърпението му вече не можеше да се скрие.

— Ще получиш пълно досие — каза той — след три минути. Но защо?

— Капитан Леърд е била тука — каза Кайл. — Има следи от борба. Някои дрехи и други вещи са изчезнали. Трябва да знам коя е жената, която живее тук.

— Жрица на Шаит? — Очите на. Даниел се свиха. — Има един Шаитаан близо до Денвър, нали? — попита той.

Кайл кимна.

— Разбирам — каза Даниел. — Предполагаш, че капитан Леърд би могла да планира нападение на Шаитаан. Но тя не е толкова побъркана. Би било самоубийство.

— Боя се, че подценявате капитан Леърд и съюзниците й — каза Кайл. — Един от хората й почти успя да ме убие. Трябваше да ме информирате, че бунтовниците разполагат с високомощни оръжия.

Даниел за момент изглеждаше слисан, после се измъкна от положението с нервна, не особено убедителна усмивка.

— Мислех, че мегабойците са неуязвими — каза той.

Кайл изобщо не отговори. Присмехът на Даниел го ядоса, и това отново го смути. Той прибави това чувство във все по-дългия списък от въпроси, които трябваше да изясни след приключването на тази задача. Нещо не беше наред с него, откакто беше стъпил на тази планета.

— Сведенията, за които ме помоли — каза Даниел.

Лицето му изчезна от екрана. На негово място се появи досието на жрицата на Шаит, обитателка на това жилище.

На Кайл му бяха необходими по-малко от две минути, за да прочете повече от четирийсетте страници на досието. Когато свърши, неприятното чувство беше прерастнало в истинско безпокойство.

— Е, сега поумня ли? — иронично попита Даниел.

Кайл отегчено кимна.

— Жрицата е сестра на една местна жителка, която сега е в компанията на Леърд — каза той.

— И? — Изведнъж Даниел също съсредоточи вниманието си.

— Детето й е било избрано — продължи Кайл. — Избягала е. Явно Леърд и няколко шарки са й помогнали при бягството. При това са били убити три същества от прислугата, но също така и детето.

— И сега отново се появяват в жилището на една жрица на Шаит — замислено каза Даниел. — По дяволите, какво означава това?

— Не зная — отвърна Кайл. — Ако следите означават, че жрицата е мъртва, става дума за чиста проба опит за отмъщение.

— Глупости! — изсъска Даниел. — Не и Черити Леърд!