Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

След като излезе от улицата, в която чакаха четириръките Кайл увеличи скоростта. Глухото ръмжене на машината гърмеше оглушително по пустите улици и Кайл си даде сметка, че това ще привлече вниманието: в един град, където важеше законът на стоте, човек, който съвсем открито пресича улицата, би трябвало да се набие на очи.

Но сега вече не се опитваше да се прикрие по някакъв начин. Тъкмо напротив — докато приближаваше към жилищния блок, описан му от умиращия бунтовник, тялото му възвърна първоначалния си външен вид: на един строен, но много мускулест мъж на трудно определима възраст със строго, но не отблъскващо лице, с тъмни очи и късо подстригана черна коса. Окъсаното маскировъчно облекло на шарк се превърна в матовочерен, плътно прилепнал костюм с многобройни джобове, на предницата и гърба на който след кратко колебание Кайл добави и яркочервеното огнено М на Морон, с което маскировката му окончателно беше ликвидирана. Но така поне не съществуваше опасността да бъде застрелян от някой безмозъчен бръмбар.

След няколко минути той достигна улицата, където се намираше домът на жрицата на Шаит. Кайл спря мотоциклета и измина последните сто метра пеша, като умело използваше за прикритие всяка сянка! Във фоайето на къщата той спря и в продължение на няколко секунди се ослуша.

Нищо.

Къщата беше тиха. Съвсем слабо се чуваха различните шумове на обитателите, но никой от тези звуци не беше обезпокоителен.

Кайл извади оръжието си, огледа се на всички страни и промени структурата на ретината си. Сега беше сляп за нормална, видима светлина, затова пък очите му работеха по-добре от всяка инфрачервена камера. Разкъртеният, прашен мозаечен под във фоайето се превърна в безредие от различно ярко светещи топлинни следи, които водеха от входа към стрелбището и обрат но.

Кайл наблюдава следите доста дълго време, преди отново да нормализира зрението си. Следите се виждаха ясно, а някои от тях бяха много пресни, от преди по-малко от час — но просто бяха прекалено много. През последните часове десетки хора бяха влезли в тази къща и отново я бяха напуснали. Невъзможно беше да се установи дали Леърд и бунтовниците са все още в къщата.

За момент той погледна към стълбището, после се обърна и се упъти към един от асансьорите. Съдейки по състоянието му, той не работеше от повече от петдесет години. Кабината беше откъсната и лежеше на етаж и половина по-надолу в мазето на къщата като куп развалини, но телените въжета, на които кабината беше висяла по-рано, бяха все още там. Кайл прехвърли оръжието в лявата си ръка, посегна към едно от ръждивите въжета и го дръпна. Когато се увери, че може да го издържи, се метна с решително движение в асансьорната шахта и се изкатери до първия етаж.

Предпазливостта му се оказа излишна. Едва излязъл от шахтата, Кайл разбра, че на етажа няма никой. Въпреки това той продължи да върви безшумно, а пред жилището на жрицата още веднъж спря и се ослуша. Вероятността, Леърд да е заложила капан беше пренебрежимо малка, но той не трябваше да я подминава.

Предпазливо отвори вратата и отново се ослуша. Нищо. Жилището беше изоставено.

Но Кайл подуши, че тук се беше случило нещо още преди той да дойде. Хиперчувствителните му сетива усетиха мирис на пот и типичното излъчване на хора, които са изпитали страх или са изживели екстремален стрес. И още нещо: в тази стая беше използвано огнестрелно оръжие.

Кайл затвори вратата след себе си, отново пъхна оръжието в колана си, а после бързо и внимателно се огледа.

Предположението му се потвърди. По стените до вратата имаше дупки от поне една дузина малки куршуми. Не трябваше да си мегабоец, за да идентифицираш тъмното петно до вратата. Той пъргаво клекна, протегна ръка към кървавото петно и премина по него с върховете на пръстите си.

Кръвта вече беше изсъхнала, но не много стара. Един час, прецени Кайл — най-много. Беше изпуснал Леърд, но това нямаше значение. Знаеше, че Леърд и останалите се придвижват пеша.

Но кой беше стрелял тук и защо? Може би трябваше да го открие, преди да продължи да преследва Леърд.

Трябваха му пет минути, за да претърси жилището, състоящо се само от две стаи и една хигиенна кабина. Не откри нищо очебийно, но затова пък не намери редица неща, които всъщност би трябвало да бъдат тук: в гардероба в съседната спалня очевидно беше тършувано, няколко закачалки бяха празни. Кайл не знаеше какво бяха взели със себе си Леърд и бунтовниците, но имаше сигурното чувство, че си струва да пожертва още няколко минути, за да разбере.