Майкъл Крайтън - Ген

Германците се усетиха първи.

— Nein, nein, nein! — Операторът отстъпи ядосано от триножника с камерата. — Es ist ein macaque.

Скоро балдахинът над тях се разклати с пукот под та на побягналите макаци.

Един от британците се обърна към Хагар:

— Къде е шимпанзето?

— Орангутан — поправи го Хагар.

— Все едно. Къде е? — В гласа му се долавяше явно нетърпение.

— Ами той не си води календар със срещи — сопна се Хагар.

— Тук ли може да се види обикновено? Тук, нали? Дали да не му оставим храна или нещо, за да го примамим? Или някакви звуци там, дето ги издават женските в размножителния период?

— Не — каза Хагар.

— Тоест няма как да го примамим?

— Да.

— Значи просто си седим тук и се надяваме да дойде? — Операторът си погледна часовника. — Искат материала до обяд.

— За жалост — каза Хагар — в момента се намираме в джунглата. Тук нищо не става по план. Така е в естествения свят.

— Щом говори, значи не е естествено — каза британецът. — А аз не разполагам с цял ден, по дяволите.

— И какво да направя според вас?

— Ами намерете ми тая шибана маймуна! — извика онзи.

Гласът му стресна макаците в клоните и те се развикаха и заскачаха възбудено.

Хагар погледна към другите. Френският оператор каза:

— Малко по-тихо, а? Всички чакаме.

— Я си гледай работата, тъпанар нещастен — сопна се британецът.

— По-полека, пич. — Огромен мъжага от австралийския екип излезе напред и сложи ръка върху рамото на британеца, който замахна с юмрук към брадичката му. Австралиеца хвана ръката му, изви я и го блъсна към триножника му. Триножникът падна, британецът — отгоре му. Колегите от екипа му скочиха срещу австралиеца, другите австралийци пък скочиха да защитят своя човек. Същото направиха и германците, с което в боя вече участваха три екипа. Когато падна френският триножник и камерата им се оцапа е кал броят на побойниците рязко се увеличи.

Хагар само гледаше.

Днес никой нямаше да види орангутана.

Рик Диел от „Биоджен“ се преобличаше в съблекалнята на клуб „Бел Еър“. Беше дошъл да играе голф с инвеститори, които проявяваха интерес към „Биоджен“. Един от „Мерил Линч“, интимният му приятел и един от Ситибанк. Рик се опитваше да го дава небрежно, но стомахът му беше свит, защото откакто беше видял жена си да минава през фоайето с онзи задник в бял екип за тенис, паниката го беше стиснала за гърлото. Без финансовата подкрепа на Карън Рик оставаше на скъперническата милост на другия си основен инвеститор, Джак Уотсън. А това не беше добре. Трябваше му нов източник на финансиране.

На игрището за голф, под ласките на топлото слънце и лекия ветрец, той изнесе любимата си реч за чудесата на биотехнологията, които тропат на вратата, и за силата на цитокините, произвеждани от клетъчната линия „Бърнет“, която беше притежание на „Биоджен“. И за безценната възможност да инвестират в компания, която обещава главоломен растеж в най-близко време.

Те, уви, не го виждаха така. Мъжът от „Мерил Линч“ каза:

— Лимфокините не са ли същите като цитокините? Нямаме ли някакви съмнителни смъртни случаи след прилагане на цитокини?

Рик обясни, че наистина е имало няколко смъртни случая преди няколко години, защото някои лекари избързали с терапевтичното приложение.

Онзи от „Мерил Линч“ каза:

— Преди пет години инвестирах в лимфокини. Не спечелих и цент. После се обади и онзи от Ситибанк:

— А цитокиновите бури?

„Цитокиновите бури. Господи!“ — въздъхна вътрешно Рик. Удари лекичко топката към следващата дупка.

— Ами — подхвана той, — това с цитокиновите бури всъщност е само недоказана хипотеза. Уж при някои много редки обстоятелства имунната система реагира бурно, атакува тялото и причинява срив в множество системи…

— Не е ли станало точно това по време на грипната епидемия през 1918-а?

Така твърдят неколцина университетски учени, но всички те работят за фармацевтични компании, които произвеждат и продават конкурентни продукти.

— Казвате, че това не е вярно?

— Човек трябва много да внимава с онова, което кзват университетите в наши дни.

— Дори когато се касае за осемнайсета година?

— Дезинформацията приема различни форми — каза Рик и взе топката си. — Истината е, че цитокините са терапията на бъдещето. Дадена им е зелена улица за клинични изпитания и продуктов развой, пак те предлагат най-бързата възвръщаемост на инвестициите от всички налични продуктови линии, Точно затова насочих компанията си към разработката на цитокини. А и наскоро спечелихме делото във връзка със…