Майкъл Крайтън - Ген

— Няма да обжалват? Аз чух обратното.

— Решението на съдията ги отказа.

— Но не е ли вярно, че са умирали хора след генен трансфер, който е предизвикал цитокинова буря? Много хора?

Рик въздъхна.

— Не чак толкова…

— Колко? Петдесет, сто, колко?

— Не знам точната бройка — каза Рик, окончателно осъзнал, че този ден няма да му донесе нищо добро. Мина още час, преди едни от тия типове да заяви, че според него само идиот би инвестирал в цитокините.

Супер.

И сега, уморен и победен, Рик седеше прегърбен в съблекалнята след фиаското с кандидат-инвеститорите. Джак Уотсън загорял от слънцето и великолепен в белия си екип за тенис, седна на пейката до него и каза:

— Е? Полезна ли беше играта?

Точно него Диел изобщо не искаше да вижда.

— Долу-горе.

— Някое от онези момчета ще се включи ли?

— Може би. Ще почакаме и ще видим.

— „Мерил Линч“ са бъзливци. Представата им за риск е да се изпикаят под душа. Не бих хранил големи надежди на твое място. Какво мислиш за онази история с „Радиал Дженомикс“?

— Каква история с „Радиал Дженомикс“?

— Явно още не се е разчуло. Но мислех, че поне ти си чул нещо. — Наведе се да си развърже кецовете. — И че може да си се притеснил — добави. — Нямаше ли кражба при вас наскоро?

— Да. Колата ми я откраднаха от паркинга — каза Диел. — Но съм в развод и жена ми е бясна.

— Значи мислиш, че жена ти е виновна за колата?

— Да.

— Имаш ли доказателства?

— Не. — Диел се намръщи. — Просто реших, че е логично…

— Защото точно така е започнало в „Радиал Дженомикс“. Дребни кражби на материална собственост. Колата на лаборант от паркинга, портфейл от столовата на компанията. Лична карта от душовете. Никой не обърнал внимание… чак по-късно си дали сметка, че някой е пробвал системата за слаби места. Уви, разбрали го чак след сериозна кражба от базата данни.

— Кражба от базата данни? — повтори намръщено Диел. Такова нещо можеше да има сериозни последствия. Познававаше Чарли Хагинс от „Дженомикс“. Трябваше да му се обади да го разпита за подробностите.

— Разбира се — каза Уотсън, — Хагинс не признава нищо. През юни пуснаха първата си публична емисия обикновени акции на борсата и той много добре знае, че подобна новина ще срине цените. Работата е там, че миналия месец четири клетъчни линии са били изнесени от лабораториите им, изтрити са били петдесет терабита мрежова информацик, включително копията на въпросната информация, съхранявани на отделен сървър. Много професионална работа. Връща компанията с години назад.

— Стига бе! Това е много кофти.

— Аз, разбира се, свързах Чарли с АБД, Агенцията за биологични данни. Занимават се със сигурността. Предполагам ги знаеш.

— АБД? — Не помнеше да е чувал това име, но явно би трябвало. — Знам ги, разбира се.

— Така. Те са организирали системата за сигурност на „Дженентек“, „Виет“, „Биосин“ и още десетина сродни компании. Никой от работодателите им не изгаря от желание да говори по въпроса, но АБД безспорно са най-добрите, когато имаш проблеми. Идват, анализират системата ти за сигурност, откриват слабите ти места и запушват пробойните в компютърната мрежа. Тихо, бързо, дискретно.

Диел си помисли, че единственият му проблем е племенникът на Джак Уотсън. Но на глас каза:

— Може би трябва да се свържа с тях.

Та ето как Рик Диел се озова седнал на маса в ресторант срещу елегантна блондинка в тъмен делови костюм. Беше се представила като Жаклин Море. Имаше къса коса и резки маниери. Здрависа се отривисто с него и му подаде визитна. Едва ли беше на повече от трийсет. Тялото й беше стегнато като на гимнастичка. Гледаше го в очите и говореше директно.

Рик хвърли поглед на визитката. Инициалите на компанията, АБД, бяха напечатани в синьо, а отдолу, с по-дребен шрифт, се мъдреха името на жената и телефонен номер. Нищо друго.

— Къде са офисите на АБД? — попита той.

— В много градове по целия свят.

— А вашият?

— В момента работя в Сан Франциско. Преди това бях в Цюрих.

Диел се вслушваше в акцента й. Първоначално го беше взел за френски, но сега реши, че сигурно е немски.

— От Цюрих ли сте?

— Не. Родена съм в Токио. Баща ми беше от дипломатическия корпус. Пътувахме много, когато бях малка. Учила съм в Париж и Кеймбридж. Работих най-напред за „Креди Лионе“ в Хонконг, защото говоря мандарин и кантонски. След това постъпих в „Ломбар Одие“ в Женева. Частна банка.

Дойде сервитьорът. Жената си поръча минерална вода от марка, която Диел не беше чувал.