Майкъл Крайтън - Ген

— Да, сигурен съм. Наела е някакви типове. Имам го на запис.

— Тя фигурира ли на записа?

— Не, само мутрите. Но тя е зад всичко това.

— Не съм сигурен — каза Синдлър. — Жените обикновено наемат някого да потроши колата на съпруга им, не да я открадне.

— Казвам ти…

— Добре, ще проверя. Но първо има други неща, които да обсъдим. За делото.

В другия край на стаята Лиза се събличаше. Сгъваше грижливо всяка дреха и я слагаше на облегалката на стола. Беше с розов сутиен и миниатюрни розови бикини. Без дантелки, само разтеглива материя, която се сливаше с гладкото й тяло. Вдигна ръце зад гърба си да разкопчае сутиена.

— Ще ти се обадя по-късно — каза Рик.

Според Би Би Си „изследване на немски експерти сочи, че хората с руса коса са застрашен вид и до 2202 г. ще са изчезнали“. Изследователите предсказали, че последният естествен блондин ще се роди във Финландия, страната, която се слави с най-висок процент руси хора. Учените твърдят, че в момента твърде малко хора носят гена за руса коса и с времето ще намаляват прогресивно. Изследователите намекват, че изрусените блондинки „навярно носят вината за отмирането на естествените им съпернички“.

Не всички учени са съгласни с предсказанието за това неминуемо изчезване, но едно проучване на Световната здравна организация наистина показва, че е твърде вероятно естествените блондини да изчезнат в рамките на следващите две столетия.

Неотдавна възможността за изчезването на блондините беше разгледана от лондонския „Таймс“ в светлината на нови данни за еволюцията на гена за руса коса MC1R.

Джунглата тънеше в пълна тишина. Не се чуваха нито цикади, нито далечен вик на птица-носорог, нито бърборещи маймуни. Пълна тишина… и нищо чудно, помисли си Хагар. Поклати глава и погледна към десетте телевизионни екипа от всички краища на света, скупчили се на малки групи насред джунглата: мъчеха се да овардят обективите си от влагата и се взираха напразно в дърветата над главите си. Беше ги предупредил да пазят тишина и наистина никой не говореше. Французите пушеха. Онези от немския екип наистина пазеха тишина, но пък операторът току щракаше заповедно с пръсти на помощника си и му сечеше да направи това или онова. Японският екип не вдигаше шум, но точно до тях хората от сингапурския офис на Си Ен Ен шепнеха, мърмореха, сменяха обективи и дрънчаха е разни метални кутии. Британците от хонконгския клон на Скай Ти Ви бяха дошли неподходящо облечени и сега си бяха събули маратонките, махаха пиявиците, впили се между пръстите на краката им, и псуваха. Безнадеждно.

Хагар беше предупредил телевизионните компании за условията в Суматра и за трудностите при снимки в джунглата. Препоръчал им беше да пратят хора, свикнали с работа на терен, такива, които вече са снимали диви животни. Кой да го чуе обаче? Вместо това бяха пратили екипите, случили се най-близо до Берастаги, и в резултат репортерите чакаха с микрофони в ръце, сякаш бяха спретнали засада на някой държавен глава.

Чакаха вече три часа.

Засега говорещият орангутан не се беше появил и Хагар можеше да се хване на бас, че няма и да се появи. Улови погледа на един от французите и му направи знак да загаси цигарата. Онзи само сви рамене и му обърна гръб. Продължи да пуши.

Един от японците се промъкна през групата, застана Хагар и прошепна:

— Кога излиза животното?

— Когато е тихо.

— Значи днес няма да излезе? Хагар разпери безпомощно ръце.

— Твърде много хора има, затова ли? Хагар кимна.

— Може пък утре. Тогава ще дойдем сами.

— Добре — каза Хагар.

И точно тогава екипите се раздвижиха като ударени от ток — скочиха към камерите си, занагласяха триножници и започнаха да снимат. Чу се тих говор на различни езици. Репортерът на Скай Ти Ви вдигна микрофона до устните си и заговори с театрален шепот:

— Намираме се дълбоко в дивите джунгли на Суматра и ето там, от другата страна на пътеката, виждаме съществото, което привлече любопитството на целия свят — маймуната, която говори и, да, дори ругае.

„Господи“, помисли си Хагар. Обърна се да види какво снимат. Мярна му се кафеникава козина и тъмна глава. Животното не беше по-високо от шейсетина сантиметра и само миг по-късно издаде ниския провлачен вик на опашатия макак.

Телевизионните екипи пощуряха. Микрофоните щръкнаха като дула на пушки към пъргавото животно. Откъм листака долетяха още стонове. Явно се беше събрала голяма група.