Майкъл Крайтън - Конго

Лазерната светлина представляваше единствената надежда за справяне с изискванията към тези огромни масиви от данни,тъй като лазерните канали пренасяха двадесет хиляди пъти повече информация отколкото обикновен метален коаксиален кабел на магистрална линия за връзка. Предаването с лазер изискваше изцяло нови технологии, включително тънконишкова влакнеста оптика, и изкуствено създадени полупроводникови диаманти, за които Ръмбо предсказва, че ще бъдат „по-ценни и от нефта“ през идващите години.

Ръмбо отива дори и по-далеч, като очаква в рамките на десет години самото електричество да стане отживелица. Бъдещите компютри ще използват само светлинни схеми, и ще взаимодействат с информационни системи със светлинен носител на информацията. Причината за всичко това е скоростта. „Светлината“ казва Ръбмо, „се движи със скоростта на светлината. Електричеството — не. Ние живеем в последните години на микроелектронната технология“.

Разбира се, микроелектрониката не изглежда като отмираща технология. През 1979 година микроелектрониката представляваше основната технология в индустриализирания свят, на която се падаха осемдест милиарда долара годишно само в Съединените щати; за шест от първите двадесет корпорации в списъка 500 на списание Форчън микроелектрониката представляваше основната им дейност. Тези компании имаха история изпълнена с изключителна конкуренция и напредък, за един период от по-малък от тридесет години.

През 1958 година един производител можеше да помести 10 електронни компонента върху един единствен силициев чип. През 1970 беше възможно да се поберат 100 компонента върху чип със същия размер; това беше едно десетократно увеличение за период от време малко по--голям от десетилетие.

Но през 1972 година вече стана възможно да се поместят 1000 електронни компонента върху един чип, а през 1974 — 10 000. Очакваше се, че към 1980 върху един чип с големината на човешки нокът ще могат да се поместват един милион електронни компонента, но в действителност тази представа беше постигната още през 1978. През пролетта на 1979 година новата цел бяха десет милиона компонента, или, още по-добре, един милиард върху един единствен силициев чип още през 1980. Никой обаче не успя да предвиди развоя на събитията през юни или юли.

Такъв напредък в само една индустрия просто няма прецедент. Това става много ясно, когато бъде направено сравнение с по-старите производствени технологии. Детройт беше доволен да прави обикновени промени в конструкцията на произвежданите автоммобили веднъж на три години, но електронната промишленост обикновено очаква промени с цял порядък за същия период. (За да не изостане, Детройт би трябвало да увеличава пробега в мили за 1 изразходван галон гориво от 8 мили за галон на 80 000 000 мили за галон през 1979 година. Вместо това, Детройт увеличи пробега от 8 на 16 мили за това време, още едно доказателство за задаващата се смърт на автомобилната индустрия като сърцето на американската иконимика.)

При такъв конкуриращ се пазар всеки се тревожеше от чуждите сили, особено от Япония, започнала от 1973 година да поддържа японски културен център в Сан Хосе, който по мнението на компетентните институции предсталляваше фасада за добре финансиран и организиран промишлен шпионаж.

Синият контракт можеше да бъде разбран само в светлината на промишленост правеща гигантски крачки на всеки няколко месеца. Травис беше казал, че Синият контракт е „най-голямото нещо, което ще видим през следващите десет години. Този, който открие диамантите, ще направи скок в технологията от най-малко пет години. Пет години. Знаете ли какво означава това?“

Рос знаеше какво означава. В една промишленост, където разликата между конкурентите се измерваше в месеци, компании бяха правли несметни печалби изпреварвайки конкурентите си само със седмица с някое ново устройство или технология; Синтел в Калифорния беше първата коммпания произвела чип с памет 256К докато всички останали още правеха 16К и си мечтаеха за чипове с 64К. Синтел успя да задържи предимството си в продължение само на шестнадесет седмици, но реализира печалба превишаваща сто и четиридесет милиона долара.

— А ние говорим за пет години — изрече Травис. — Този аванс се измерва в милиарди долари, а може би десетки милиарди. Ако успеем да се доберем до тия диаманти.

Това бяха причините зад този извънреден натиск който усещаше Рос докато продължаваше да работи с компютъра. На двайсет и четири години тя беше водач на екип в една надпревара на авангардните технолологии, включваща половин дузина нации по света, всички изправили един срещу друг бизнеса си и промишлените си ресурси.