Майкъл Крайтън - Конго

— А, това вече е по-добре — кимна Рос. — Но може още да се подобри. — Тя натисна друг клавиш и линиите се раздвижиха, разтягайки се като гумени над африканския континент. — Това е маршрутът на консорциума — каза тя, — базиращ се на предположенията ни за експедицията им. Съставът им е доста голям — най-малко тридесет човека, ако не и повече, всичко пълен комплект. Но не знаят точното местоположение на града; поне така считаме. Обаче имат значителна преднина, най-малко дванайсет часа, защото хората им вече са строени до самолета им в Найроби.

Часовникът показа пълното изтекло време: 5 дни 9 часа и 19 минути. Тя после натисна бутон с надпис ДАТА и цифрите се промениха на 06 21 79 0814.

— Според тия данни, консорциумът ще стигне мястото в Конго малко след осем часа сутринта на 21 юни.

Компютърът работеше тихо; линиите продължаваха да се разтягат и свиват, и часовникът отчете нова дата: 06 21 79 1224.

— Е, — произнесе тя, — ето ни нас. При най-добрия разовй на нещата и за нас и за тях консорциумът ще ни изпревари с четири часа, след четири дни.

Мънро мина покрай тях захапал саднвич.

— По-добре избери друг маршрут — посъветва я той. — Или давай направо.

— Колебая се как да го направя с тая маймуна.

— Трябва да направиш нещо, при тоя график — повдигна рамене той.

Елиът ги слушаше с чувство надхвърлящо обичайното удивление: те обсъждаха разлика от няколко часа, която щеше да се случи чак след пет дни.

— Вие наистина ли очаквате, че през следващите няколко дни, с всичките му въртели в Найроби и после в джунглата, че ще спазим графика с точност до минута?

— Сега нещата не стоят така, както в началото на африканските експедиции — каза Рос, — когато групите са потъвали сред джунглите само след месец. В най-лошия случай компютърът може да сбърка с няколко минути, максимум половин час, в течение на целия петдневен период. — Тя поклати глава. — Не. Имаме си проблем тук и трябва да направим нещо, за да го разрешим. Залогът е прекалено висок.

— Имаш предвид диамантите.

Тя кимна и посочи към долната част на екрана, където се появиха думите СИН КОНТРАКТ. Той я запита какво означава това.

— Страшно много пари — отвърна тя. — Поне така мисля — добави след кратък размисъл. Защото в действителност не знаеше.

Всеки нов контракт сключен от ТСЗР получаваше кодово наименование. Само Травис и компютърът знаеха името на компанията закупила контракта; всички останали в ТСЗР, от програмистите и до екипите на място, знаеха проектите само под кодовите им наименования свързани с цветовете: Червен Контракт, Жълт Контракт, Бял Контракт. Това се правеше, за да се запазят в тайна имената на фирмите и бизнеса им. Но математиците в ТСЗР не можеха да се сдържат и се мъчеха да отгатнат страните в договорите, които бяха ежедневната тема за разговор в столовата на компанията.

Синият Контракт беше сключен от ТСЗР през декември, 1978 година. Според него ТСЗР се задължаваше да установи местонахождението на един природен източник на промишлени диаманти в приятелска или неутрална страна. Диамантите трябваше да бъдат тип IIв, кристали „със слабо съдържание на азот“. Не бяха специфицирани никакви размери, защото размерът на кристала нямаше значение; нито бяха определяни количествата, които можеха да се извлекат; контракторът щеше да вземе каквото и колкото можеше. Това, което беше най-необичайното в този случай, беше, че нямаше Ограничение за разходите по извличане на единица обем (ОРИЕО).

Почти всички контракти пристигаха с ОРИЕО. Не беше достатъчно само да се открие минерално находище; минералите трябваше да се извличат с предварително определена граница на разходите. Тези разходи на свой ред отразяваха концентрацията на минерала в рудата, отдалечеността й, наличието на местна работна ръка, политическите условия, евентуалната нужда от строежи на летища, пътища, болници, мини, или рафинерии.

Защото когато един контракт пристигаше без ОРИЕО, това означаваше само едно нещо: някой така се нуждаеше от диамантите, че не даваше пат пари колко ще струва добивът им.

Само след четиридесет и осем часа столовата на ТСЗР беше разгадала Синия контракт. Оказа се, че диамантите тип IIв бяха сини вследствие наличието на следи от елемента бор, който ги правеше безсмислени като скъпоценни камъни, но променяше електрическите им свойства, превръщайки ги в полупроводници със съпротивление от порядъка на 100 ома на сантиметър. Те също така притежаваха и светопроводни свойства.