— Те си мислят, че ще ни спрат, но няма да им стане играта — каза твърдо Травис.
— Добре, кой ще върши геоложката работа? — запита Рос.
— Ти — отвърна той.
— А електрониката?
— Пак ти. Ти си документиран гений — каза Травис. — Само намери Мънро, на всяка цена. Той е ключът към всичко.
По здрач напевът на мюезина се разнесе над пастелното гъмжило от къщи в танжерската казба, призовавайки правоверните на вечерна молитва. В по-старо време мюезинът сам излизаше на минарето да се провиква, но сега магнитофон усилван от говорители вършеше работата му; механизиран призив за мюсюлманския ритуал на подчинение.
Карън Рос седеше на терасата на къщата на капитан Мънро с изглед към казбата и чакаше за аудиенция със самия господин. До нея в другато кресло хъркаше шумно Питър Елиът изтерзан от дългия полет.
Чакаха вече близо от три часа и тя започваше да се тревожи. Къщата на Мънро беше в мавритански стил, и отворена към изхода. От вътрешността й долитаха гласове, разговарящи на някакъв ориенталски език.
Едно грациозно мароканско момиче слугинче които изглежда Мънро притежаваше в несметни количества, излезе на терасата с телефон. Тя се поклонни официално. Рос видя, че момичето имаше виолетови очи; беше изключително красива, на не повече от шестнадесет години.
— Това е вашият телефон. Наддаването започва след малко — произнесе тя на безупречен английски.
Карън сръга Питър, който се размърда изтощено.
— Търгът започва — каза му тя.
Питър Елиът си глътна езика още с влизането в къщата на Мънро. Беше очаквал сурова военна обстановка, а защшеметен видя деликатните изписани с дърворезба марокански арки и тихо ромолящи фонтани, струящи милиарди миниатюрни дъги.
В следващия момент зърна втренчените в него и Рос японци и германци в съседната стая. Погледите им определено не съдържаха и грам дружелюбие, но Рос се изправи и като каза:
— Извини ме за момент — влезе в съседната стая и и прегърна топло един млад рус германец. Те се целунаха, разбъбриха се щастливо и изобщо създадоха впечатление на интимни приятели.
Това не се понрави на Елиът, но с известно утешение видя, че японците — всички облечени в еднакви черни костюми — също споделяха чувствата му. След като го забеляза, той се усмихна топло, за да придаде впечатление на одобрение от сцената пред тях.
Рос обаче още не се беше върнала при него и той настойчиво я запита:
— Кой беше този?
— Това е Рихтер — отвърна тя. — Най-брилятният тополог в западна Европа; неговата област са екстрааполациите в n-мерното пространство. Работите му са изключително елегантни. — Тя се усмихна. — Почти колкото моите.
— Но той работи за консорциума.
— Естествено. Нали е шваба.
— И ти разговаряш с него?
— Бях много щастлива от случая — отвърна тя. — Карл е фатално ограничен. Той може да работи единствено само с вече утвърдена информация. Взема установените условия и прави чудеса с тях в n-мерното пространство. Но не може да си представи абсолютно нищо новаторско. Имах един преподавател в Масачузетския технологичен институт, който беше същият като него. Обвързан от фактите, заложник на реалността. — Тя поклати глава.
— Пита ли те за Ейми?
— Естествено.
— А ти какво му каза?
— Казах му, че е болна и вероятно ще умре скоро.
— И той ти повярва?
— Да се надяваме. Ето го и Мънро.
Капитан Ммънро се появи в следващата стая в хаки и пура между зъбите. Беше висок, обветрен мъж с мустаци и меки тъмни наблюдателни очи, които не пропускаха нищо. Размени няколко приказки с японците и германците, върху които думите му имаха покрусяващ ефект. След малко Мънро влезе в тяхната стая широко усмихнат.
— Значи заминавате за Конго, доктор Рос.
— Ние заминаваме, капитан Мънро — каза тя.
— Изглежда всички заминават — засмя се той.
Последва бърза размяна на реплики, която на Елиът му прозвуча на китайски.
— Петдесет хиляди щатски долара в швейцарски франкове ин касо пункт и две десети от дохода за първата година с корекция при теглене.
Мънро поклати глава.
— Сто хиляди щатски долара в шевйцарски франкове и пункт и шест десети от дохода за първата година върху първичните депозити, некоригирано счетоводство, без сконтов процент.
— Сто хиляди щатски долара ин касо пункт и една десета от прихода за първата година върху всички депозити, с пълно дисконтиране от пункта на произход.
— Пункта на произход? По средата на шибаното Конго? Аз бих поискал три години от пункта на произход; ами ако ви заклещят нейде?
Читать дальше