Майкъл Крайтън - Конго

Карън се задави. Питър Елиът с изненада установи, че апетитът му бе намалял значително.

— Значи си имате горила, професор Елиът? — обърна се към него Мънро.

— Откъде разбрахте?

— Японците ми казаха. Те са направо очаровани от нея. Не мога да разбера как, но направо ги е пощурила. Един млад мъж с горила, и една млада жена която търси…

— Промишлени диаманти — изрече Карън Рос.

— Аха, промишлени диаманти. — Той се обърна към Елиът. — Много си падам по откровените разговори. Диаманти, колко очарователно. — Начинът му на разговор подсказваше, че не е чул нищо важно до този момент.

— Трябва да ни заведеш дотам, Мънро — каза Карън.

— Светът е пълен с промишлени диаманти — продължи Мънро, сякаш не чул последните й думи. — Има ги в Африка, Индия, Русия, Бразилия, Канада, дори и в Америка, — Арканзас, Ню Йорк, Кентъки — където и да ги потърсите. А вие сте се вдигнали чак в Конго.

Очевидният въпрос увисна във въздуха.

— Търсим сини диаманти с борово покритие тип IIв — каза Карън Рос. — С полупроводникови свойства важни за приложенията на микроелектрониката.

Мънро подръпна мустаците си.

— Сини диаманти — повтори той, кимайки. — Има логика.

Рос се съгласи с думите му.

— Не можете ли да си ги изработвате? — запита Мънро.

— Не. Вече са правени опити. Съществува такъв процес за нанасяне на покритие с бор, но е прекалено ненадежден. Аммериканците веднъж пробваха, също и японците. И едните и другите се отказаха. Оказа се безнадеждна работа.

— Така че ви трябва естествен източник.

— Точно така. Искам да се доберем там колкото е възможно по-скоро — изрече с равен глас Карън без да отделя очи от него.

— Сигурен съм, че искате — отвърна той. — За нашата доктор Рос не съществува нищо друго, освен бизнеса, а? — Той прекоси стаята и се облегна върху една от арките, вглежадйки се в тъмната танжерсак нощ. — Изобщо не съм учуден — заяви той. — Всъщност…

Още с първите куршуми на откоса Мънро се хвърли на пода търсейки прикритие; стъклените съдове върху масата се пръснаха на хиляди късчета, едно от момичетата му изпищя, Рос и Елиът плонжираха върху мраморния под, а куршумите свиреха наоколо им, забивайки се в мазилката и ронейки прах върху им. Грохотът трая тридесет секунди, след което секна така внезапно, както и беше започнал.

След като всичко свърши, те колебливо се изправиха на крака, втренчени един в друг.

— Консорциумът плаща за забавленията — ухили се Мънро. — Много си падам по такива авери.

Рос изтръска праха от дрехите си.

— Пет пункта и две десети при първите двеста хиляди, без удръжки, в швейцарски франкове, с корекция.

— Пет и седем десети и съм Ваш.

— Пет и седем десети. Готово.

Мънро стисна ръце, после обяви, че ще му трябват няколко минути да си опакова багажа преди да потеглят за Найроби.

— Просто така? — запита Рос. Тя изведнъж беше придобила загрижен вид, и отново погледна часовника си.

— Какъв ти е проблемът? — запита Мънро.

— Автомати Калашников чешко производство — каза тя. — В склада ти.

Мънро дори и не мигна.

— По-добре да си ги вземем — каза той. — Консорциумът без съмнение си има нещо подобно в дисагите, така че през следващите няколко часа ще имаме много работа.

Той още не бе заършил изречението си когато в далечината се разнесоха полицейски сирени.

— Ще слезем по задната стълба — реши Мънро.

След един час вече бяха във въздуха с курс към Найроби.

Полетът от Танжер до Найроби през Африка беше по-дълъг отколкото от Ню Йорк до Лондон — 3 600 мли, или осем часа. Рос прекара цялото време на компютъра, изчислявайки „вероятностните линии на хиперпространството“ както ги нарече тя.

— Това са всичките ни графици — каза Рос. — Можем да ги анализираме за продължителност и наличие на фактори за забавяне.

Под екрана на компютъра се намираше специален часовник, по който непрестанно се движеха цифри.

— Какво означава това? — запита Елиът.

— Компютърът подбира най-бързия маршрут. Виждаш, че току-що определи график, който ще ни изведе на мястото след шест дни осем часа и петдесет и една минути. А сега се опитва да подобри времето.

Елиът се усмихна. Представата, че един компютър може да предскаже с точност до минутата кога ще стигнат до мястото в Конго му се струваше налудничава. Рос обаче беше повече от сериозна.

Докато гледаха, компютърният часовник се промени на 5 дни 22 часа и 24 минути.