Майкъл Крайтън - Конго

Трябваше да се преустройват графици, което щеше да затрудни още повече работата на екипа на Рос. А и обновените от компютъра графици бяха неясни; колкото и да беше способна Рос, вероятността екипът на ТСЗР да се добере до мястото преди японците и германците сега вече беше равна на нула.

От гледната точка на Травис, цялата експедиция на ТСЗР представляваше безсмислено упражнение, чиста загуба на време. Не съществуваше никаква надежда за успех. Единственият елемент не взет под внимание от компютъра беше горилата Ейми, а всички инстинкти на Травис му говореха, че горилата на име Ейми няма да се окаже решаващ фактор за откритието на минералните залежи в североизточно Конго.

Всичко беше безнадеждно.

Дали да отзове експедицията обратно? Той се втренчи в таблото за управление до бюрото си.

— Извикай ми функцията разходи-време — заповяда той.

Компютърът изведе съобщението РАЗХОДИ-ВРЕМЕ.

— Локална Експедиция Конго.

Екранът изведе данните за експедицията в Конго: разходи на час, акумулирани разходи, фиксирани бъдещи разходи, отчетни пунктове… Проектът в този момент се намираше точно извън Найроби, и акумулираните му разходи възлизаха малко над 189 000 щатски долара.

Прекратяването му щеше да струва 227 445 щатски долара.

— Фактор БФ — каза той.

Екранът се промени. Появиха се серия вероятности. Факторът БФ представляваше бона фортуна, или добър късмет — нещо съвсем ефемерно при всички експедиции, особено далечните, изпълнени с всякакви опасности.

ДА ПОМИСЛЯ ЗА МОМЕНТ, излъчи съобщение компютърът.

Травис зачака. Той знаеше, че на компютъра му бяха нужни няколко секунди да изпълни необходимите изчисления, за да придаде тежест на случайните фактори които могат да повлияят на експедицията, все още на пет или повече дни от целта.

Личното му повиквателно устройство се обади. Беше Роджърс, специалистът по подслушването.

— Проследихме нелегалното подслушвателно устройство. Намира се в Норман, Оклахома, на адреса на Северната американска централна застрахователна компания, САЦЗК. САЦЗК е петдесет и един процента притежание на една хавайска холдингова компания, корпорация Халекули, на свой ред владение на островна японска компания. Какво искате да направим?

— Искам задниците им препечени на фурна — заповяда Травис.

— Ясно — отвърна Роджърс и затвори телефона.

На екрана се появи съобщението ИЗЧИСЛЕН ФАКТОР БФ и вероятността: 0,449. Това беше наистина изненада: тази стойност означаваше, че ТСЗР разполагаше с почти равен шанс да достигне целта преди консорциума. Травис не се поколеба и за секунда: 0,449 беше достатъчно добра стойност.

Експедицията на ТСЗр щеше да продължи, най-малкото поне засега. А междувременно той щеше да направи всичко, което беше по силите му, за да забави консорциума. Травис си имаше наум няколко идеи.

Самолетът летеше на юг точно над езерото Рудолф в северна Кения когато Том Сиймънс повика Елиът.

Сиймънс беше приключил компютърния си анализ за отличаването на горилата от другите маймуни, основно шимпанзетата. След това бе получил от Хюстън видеозапис с три секунди от много лошо видеотранслация, на която изглежда някаква горила разбиваше сателитна антена и се втренчваше в камерата.

— Е? — запита Елиът, загледан нетърпеливо в екрана на компютъра. Съобщението беше следното:

ДИСКРИМИНАНТНА ФУНКЦИЯ ЗА ГОРИЛА / ШИМПАНЗЕ ФУНКЦИОНАЛНИ ГРУПИРАНИЯ РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО ТРЯБВА:

ГОРИЛА: 0,9934

ШИМПАНЗЕ: 0,1132

ТЕСТВАН ВИДЕОЗАПИС (ХЮСТЪН): 0,3349

— Проклятие — изруга Елиът. С тези параметри изследването беше неясно и безполезно.

— Съжалявам — обади се Сиймънс по телефона. — Част от проблемите обаче възникват от самия тестван материал. Трябваше да въведем като фактор в компютъра извличането на това изображение. То е било обработено, което означава, че е бил въведен някакъв порядък; а при този процес се е изгубила именно онази прагова стойност. Бих искал да поработя с оригиналната дигитализирана матрица. Можете ли да ми я осигурите?

Карън Рос кимна утвърдително.

— Разбира се — каза Елиът.

— Ще направя още един опит — каза Сиймънс. — Но ако искате да знаете мнението ми, пак няма да се получи. Работата е там, че при горилите са наблюдават значителни индивидуални различия в лицевата структура, точно както при хората. Увеличим ли базата от образци, тогава ще получим и повече вариации, и един още по-голям популационен интервал. Мисля, че сме ни напред, ни назад. Никога не ще успеете да докажете, че това не е горила, макар и да залагам всичките си спестявания, че е.